Определение № 9963 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 106/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна, чрез процесуален представител юриск. Е. Лазарова, за допълване на Решение № 3841/06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 106/2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. Ответната страна – Ц. К. Ц., чрез пълномощник адв. М. Колев от ВАК, оспорва основателността на подадената молба, в която е заявено искане за допълване на постановения съдебен акт, в частта му за разноските. Намира искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за необосновано, неоснователно и в противоречие с принципите за справедливост, почтеност и отговорност (чл.4, &3, ал.2, чл. 42, т.2 ХОПЕС). Алтернативно, се иска решението да бъде допълнено, в частта му за разноските, като на молителя се присъди сума в размер на 25, 56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), равностойността на 50 лева (петдесет лева), която приема за справедлива за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 5, &2, ал.2 ДЕС и чл. 25, ал.1 от Закона за правната помощ. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна. С Решение № 3841/06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 106/2026 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 12302/11.11.2025 г. по адм. дело № 2114/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Ц. К. Ц. срещу Решение № 2153-03-147 от 11.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане [номер]/07.04.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Варна, обективиращо отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По аргумент от мотивите, изложени към т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Според разпоредбата на чл. 176а от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта му за разноските. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно това е крайният момент, до който може да се иска присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В конкретния случай, преди приключване на устните състезания по делото, с молба вх. № 4579/13.02.2026 г. по описа на ВАС, подадена от директора на ТП на НОИ – Варна, чрез юриск. Е. Лазарова, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено, основателно и следва да се уважи. Видно от развилото се съдебно производство пред ВАС процесуалният представител на ответната страна не се е явил в провелото се на 16.02.2026 г. открито съдебно заседание по делото. В тази хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като на ответника по касация следва да се присъди сумата от 40, 90 евро. (четиридесет евро и деветдесет евроцента). В съответствие с разпоредбата на § 1, т. 6 ДР на АПК, правото на съдебни разноски се следва на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, поради което същите следва да бъдат заплатени на Националния осигурителен институт. Воден от горното и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,