Определение № 4600 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2272/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба за допълване по разноските на определение № 5705/08.12.2025г. по настоящото дело от ответника по касация/ ищец в производството Г. И. Д.. Насрещните страни П. К. Н. и П. А. Н. възразяват, че е неоснователна, евентуално, че размерът на претендираните разноски е прекомерен. Молбата е основателна. Съображения: С определението, чието допълване се иска, настоящият състав на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 7177/27.12.2024г. по гр.д. № 6654/2023г. на Софийски градски съд, в частта по исковете по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и е пропуснал да се произнесе по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на 1800 лв. – разноски за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба. Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие и фактура, доказващи реалното извършване на разхода. От друга страна, същият не се явява прекомерен, съобразен е с действителната правна и фактическа сложност на делото, характеристиките на защитата и пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Макар делото да разкрива не особено висока степен на правна и фактическа сложност, обема на предоставената защита в предстявения отговор на касационната жалба за ответника по касация Г. Д. е прецизен и аргументиран. Актуалната практика на ВКС е в смисъл, че с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, съдът концентрира преценката върху характеристиките на възложената защита съобразно конкретното дело – според неговата фактическа и правна сложност и трудът на адвоката. В заключение касаторите П. К. Н. и П. А. Н. следва да понесат по равно сторените от Г. И. Д. разноски в размер на 1800 лева, превалутирани на 920, 33 евро по курса на БНБ. При тези мотиви, съдът