Решение № 495 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 494/2010 г.

Решение № 495 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 494/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 783 от 09.08.2011 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 438 от 13.01.2010 г. по в. гр. д. № 646/09 г. по описа на Окръжен съд - Хасково по касационна жалба на Г. Й. Т. и И. Р. Т. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос, за допустимостта на исковото производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР при липса на проведена административна процедура, за отстраняване непълноти и грешки в кадастралната карта, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна - Н. А. Р. и П. Т. Р., чрез пълномощника си адв. Д. Б. оспорва основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение за да се произнесе по жалбата съобрази следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че спорът за неотразяване на граница между двата съседни имота, който по съществото си е спор за материално право е допустим без да е необходимо да е извършена административна промяна в кадастралната карта преди да се разреши спора по исков ред. Въпреки, че не е доказано от страна на ищците-сега ответници за уредени сметки по регулация съдът е приел, че те са установили владение върху придаваемото място от 1971 г., поради което предходната регулация от 1977 г. на плана от 2006 г. следва да се счита за приложена и границата между имотите следва да бъде нанесена, така както е била отразена в регулационния план от 1986 г. Предмет на доказване по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот към минал момент - датата на приемане на кадастралния план. Ищецът следва по безспорен начин да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници. Провеждането на административна процедура за отстраняване на грешка в кадастралния план не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 53, ал. 2 ЗКИР, в който смисъл е налице вече и задължителна практика на ВКС - решения по чл. 290 ГПК, която се споделя от настоящия състав. /решение № 15 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3499/08 г. на ВКС, II г. о. и решение № 776/15.11.2010 г. по гр. д. № 982/09 г. на I ГО на ВКС./ Съобразявайки изложените доводи настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Релевираните касационни доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон са неоснователни. Доказателствата по делото са ценени задълбочено и всестранно. Съдът е проследил статута на имота и е приел, позовавайки се както на първоначалното, така и на допълнителното заключение отстраняващо пропуските на първоначалното, след извършена обстойна проверка, че при действието на регулационния план на [населено място] от..... г., закупеният от Р. и П. Т. парцел...., в кв...... с площ от..... кв. м., отреден за дворище е бил с неуредени регулационни сметки.Към този момент ответникът - сега касатор е бил собственик на урегулирано дворно място с площ от 540 кв. м., за което е отредено парцел.... , в кв.......От имота на ответниците/касаторите/ №..... се придават 84,9 кв. м.към парцела на ищците....., а по плана от.... г. и..... г.се придават.... кв. м.През 1977 г. е бил одобрен регулационния и кадастралния план на района, в който се намират имотите на страните по спора, а последващият регулационен план от 1986 г. е идентичен с този от.... г. и спорното място е било с площ от 166 кв. м.От изготвената от вещото лице извадка на плана от..... г.е безспорно, че е съществувала граница, която към настоящия момент не е налице, между двата съседни имота-собственост на ищците - парцел...... и парцел......-собственост на ответниците, за което е индиция и наличието на останал кол в точка F.С дворищно регулационния план собствеността на придаваемите места се трансформира, но тя става безусловно придобивно основание, от деня, в който е приложена.Съдът с оглед доказателствата е приел, че въпреки наличието на протокол на комисията по § 85 от ППЗПИНМ от..... г., с който е извършен оценката на придаваемите се места към парцела на ищците, не е налице уреждане на регулационните сметки, тъй като липсват доказателства за заплащане на придаваемите места.От съвкупната преценка на гласните доказателства, съдът е приел, че през.... г.са били поставени колчета за обозначаване на границата между двата имота по регулационния план към този момент.И тъй като този план се приповтаря с последващите промени през..... г. и.... г.съдът е приел, че ищците са установили владение от.... г., поради което предходната регулация от 1977 г. на плана от 2006 г. следва да се счита приложена и границата между съседните имоти следва да бъде нанесена, така както е отразена в регулационния план от..... г. Изводите на съда са съобразени с ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВС, което има отношение и към спорове по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно разпоредбите на § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 и ал. 2 от ПРЗУТ, т.е. да се съобрази фактическото завземане на придаваемите по регулация части и владението им за период повече от 10 години от собственика на парцела, към който те се придават. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи за основателност на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР са правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. При този изход на делото касаторите следва да заплатят направените от ответниците разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лева. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.