Определение № 458 от 28.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1739/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу разпореждане №1052/01.06.2016г., постановено по в.т.д.№146/2016г. по описа на Апелативен съд П.,с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото решение №93/15.03.2016г. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С обжалваното разпореждане П. е отказал да издаде в полза на частния жалбоподател изпълнителен лист въз основа на постановеното от него необжалваемо решение с мотива,че последното не се ползва с изпълнителна сила,тъй като е постановено в охранително /регистърно/ производство. Разпореждането е правилно. Решението,постановено от въззивния съд,с което по реда на инстанционния контрол се отменя отказът за вписване, постановен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията,не е сред актовете по чл.404 от ГПК,подлежащи на принудително изпълнение по реда на чл.426 и сл. от ГПК,доколкото с него не се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /чл.406 ал.1 ГПК/ срещу страна по спор,присъдено в проведено състезателно производство.Решението е постановено в едностранно охранително производство и по отношение на него законодателят е предвидил специален ред за привеждането му в изпълнение с разпоредбата на чл.25 ал.5 от Закона за търговския регистър.Съгласно същата, при отмяна на отказа със съдебното решение се дават задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване,като й се изпраща препис от самото решение за изпълнение. Видно и от обстоятелствата по делото,това задължение на въззивния съд е изпълнено и решението е обявено в регистъра на 15.03.2016г. Изложените от частния жалбоподател в касационната жалба твърдения за „реално неизпълнение“ от страна на длъжностните лица от агенцията на съдебното решение са релевантни спрямо предпоставките за възбуждане на административно-наказателно производство срещу тези лица,но не биха могли да обосноват незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Като правилно и законосъобразно разпореждането на П. следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение