Определение № 3 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7673/2013 г.

И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Л. Г. С. от [населено място] срещу влязло в сила решение от 09.05.2011 год. по гр.д. № 3910/2008 год. на СГС,ГК, ІІ А въз. състав, в частта, в която съдебният състав приема, че по отношение на молителя Л. С. решението, постановено по гр.д. № 13820/2007 год. СРС, 29 състав е влязло в сила, доколкото с разпореждане от 23.10.2009 год. подадената от него въззивна жалба срещу това решение е върната като просрочена и разпореждането е влязло в сила. Излага съображения в подкрепа на твърдението, че подадената от него въззивна жалба не е просрочена, както и че разпореждането, с което същата е върната не му е надлежно връчено, поради което същият не е имал възможност да го обжалва. Моли решението в посочената част, както в частта, в която е осъден да заплати на Л. Х. С. разноски в размер на 222,44 лв. да бъде отменено по реда на отмяната като се приеме, че решението на въззивната инстанция важи и за него - Л. Г. С.. Ответницата по молбата Л. Х. С. чрез адв. Я. З. оспорва допустимостта и основателността на молбата. Счита, че същата следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото за молителя липсва правен интерес от отмяната на влязлото в сила решение по гр.д. № 3910/2008 год. на СГС, ГК, ІІ А въз. с-в., тъй като е постановено в негова полза. В случай, че молбата бъде разгледана по същество, моли да бъде оставена без уважение. Ответницата по молбата Н. Г. С., чрез адв. А. изразява становище, че молбата е основателна. Счита, че молителят е бил лишен от възможност да обжалва в срок разпореждането, с което неговата въззивна жалба е била върната. С оглед на това счита, че в следствие нарушение на процесуалните правила, същият е бил лишен от участие в делото. Ответницата по молбата А. Ж. Г., чрез особения си представител адв. С. П., счита, че молбата е неоснователна, доколкото процедурата по призоваване на всички страни по време на производството пред първата и въззивната инстанция е била редовна. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 307,ал.1 ГПК намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. В случая, с оглед изложеното в уточнителната допълнителна молба за отмяна №652/22.01.2013 год., молителят очевидно се позовава на основанието за отмяна по чл. 303,ал.1,т. 5 ГПК като твърди, че вследствие на посочените нарушения на процесуалните правила е бил лишен от възможност за участие по делото пред въззивната инстанция. От отправеното с молбата искане следва да се приеме, че молителят иска отмяна на решението в частта, в която съдът не се е произнесъл по отношение на него като страна в производството. Липсата на произнасяне / диспозитив/ по отношение на молителя е обусловено от следното: В мотивите на въззивното решение е прието, че в срока по чл. 197 ГПК / отм./ решението е обжалвано от ответниците Н. С. и А. Г., присъединила се при усл. на чл. 204 ГПК / отм./ към жалбата на първата.Подадената от Л. С. въззивна жалба е върната като просрочена с разпореждане от 23.10.2009 год., което не е обжалвано и според съда е влязло в сила. Въззивният съд е възприел тезата, че ответниците по предявения иск с пр. осн. чл. 21 СК / отм./ не са задължителни, а обикновени другари, поради което решението на първоинстанционния съд по отношение на Л. С., е влязло в сила. С оглед на това по отношение на него няма постановено въззивно решение. Липсата на решение означава липса на предмет на отмяната и обуславя нейната недопустимост. Ако се приеме, че с молбата се иска отмяна на решението в цитираната част от мотивите, същата е отново недопустима предвид обстоятелството, че мотивите на решението не подлежат на отмяна. Молбата е недопустима и с оглед целения с нея правен резултат. Искането на молителя, както се посочи, е влязлото в сила въззивно решение, с което искът на Л. Х. С. с пр. осн. чл. 21,ал.1 СК / отм./ относно признаване за установено, че е изключителен собственик на посочения в решението апартамент в [населено място], да се счита постановено и по отношение на него. Доколкото молителят в образуваното от Л. Х. С. производство по чл. 21,ал.1 СК / отм./ се явява необходим другар на останалите ответници по исковата молба, постановеното по отношение на другите двама ответника решение има сила и по отношение на него макар да не фигурира в постановения по делото диспозитив и решението да не е постановено по отношение на него.Необходимото другарство на Л. С. с останалите ответници по иска произтича от еднаквото им правно положение по отношение на спорното право, доколкото всичките са наследници и правоприемници на Г. С. И. бивш съпруг на ищцата в това число и по отношение на правата му на собственост в процесния апартамент. С оглед на това ищцата следва да установи по отношение на всичките наследници, че в резултат на трансформацията на лични нейни средства се явява изключителен собственик на придобития по време на брака й със Г. С. И. недвижим имот. Налице е тъждество на спорното правоотношение, поради което решението трябва да е еднакво по отношение на всички другари / т.16 ,изр.1-во от ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС по ТД №1/2000 год./.Именно доколкото постановеното по делото решение има сила и по отношение на неучаствалите в производството лица, имащи качеството на необходими другари, при неблагоприятен за тях резултат, законът им дава специална възможност да искат отмяна на това решение / чл. 304 ГПК/. В случая резултатът за ответниците не е неблагоприятен. Предявеният иск е бил отхвърлен от втората инстанция, с което със сила на пресъдено нещо, която обвързва и молителят Л. С. е признато за установено, че апартаментът не е изключителна собственост на ищцата. С оглед на изложеното, молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане като образуваното производство по гр.д. № 7673/2013 год. на ВКС, 3-то г.о., се прекрати. Доколкото с протоколно определение от 20.01.2014 год. съдът е дал ход по същество на молбата, същото следва да бъде отменено. Съобразно с изхода на производството и на осн. чл. 78 ,ал.4 ГПК, молителят следва да заплати на ответницата по молбата - Л. Х. С., направените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.