Определение № 50123 от 26.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1055/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. С. Ч., в качеството му на пълномощник на З. И. У. и И. В. У., с искане за допълване на определение № 50120 от 22.02.2023 г. по т.д. № 1055/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, [населено място], в размер 5880 лв. с ДДС. Ответната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1055/2022 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, [населено място], против решение №52 от 11.01.2022г. по гр.д.3322/20г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50120 от 22.02.2023 г. по т.д. № 1055/2022 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира, респ. предпоставките за присъждането им по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Молителите са депозирали отговор на касационната жалба на застрахователя. Към него е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, а договор за правна защита помощ от 26.06.2019 г. с предмет процесуално представителство до окончателно приключване на делото е наличен на л. 190 от гр.д. № 9452/2018 г. на СГС. В същия е уговорено правната помощ да се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед гореизложеното молбата по чл. 248 ГПК на адв. Ч. в качеството му на пълномощник на Н. П. З. и А. Н. З. за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. В хипотезата на оказване на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към момента на сключване на договора. В случая с оглед материалния интерес в касационното производство от 64 000 лв. възнаграждението, определяемо съобразно нормата на чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 2205 лв. с ДДС. До този размер настоящият състав намира, че искането на процесуалния представител на страната е основателно до този размер. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение