Определение № 888 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 980/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1 ГПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от адвокат Н. Х. М., в качеството й на повереник на адвокат Н. М. Н.. Първата е № 31622 от 11.07.2022 г. против разпореждане от 10.01.2022 г. по гр.д.№ 2041/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна жалба вх. № 35326/20.07.2021 г. поради неизпълнение на дадените указания за привеждането й в редовност и цялост. Втората частна жалба е № 32280 от 22.11.2022 г. по същото дело и е против определение от 12.10.2022 г. по гр.д.№ 2041/2019 г., с което е оставено без уважение заявление № 31618/12.07.2022 г. за възстановяване на срока. Тази частна жалба също не е в цялост. В частните жалби се навеждат доводи за нарушение на чл. 63-66 ГПК и на чл. 259, ал.2, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК. Основният довод е свързан с това, че изводът за неизпълнени указания за изправяне нередовностите на частната жалба в определения от съда срок е направен без да се съобрази, че определението, с което не е допусната поисканата правна помощ не е влязло в сила, а и без съдът да се е произнесъл по искането за възстановяване на срока за изправяне на нередовностите в предвидения в чл. 66, ал.1 ГПК срок. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против съдебни актове, които подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими, съгласно чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 т.1 ГПК, независимо, че не отговарят на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК поради изложените по-долу съображения. От материалите по делото се установява следното: В хода на въззивно ч. гр.д. № 2041/2019 г. на САС, със заявление от 03.09.2018 г. /л. 37/, Н. М. Н. е поискал предоставяне на правна помощ, въпреки, че е представляван от адвокат в производството. Последвали са и други молби за същото - от 23.05.2019 г., от 12.07.2019 г. и др. Искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение с определение от 13.12.1919 г. /ръкописно на л. 89 от делото на САС/ Против това определение е подадена частна жалба № 2933/17.02.2020 г., получена в съда на 19.02.2020 г. /л.99 от делото на САС/ Тя е оставена без движение за представянето й в цялост, защото е съдържала само един лист - не е завършена и не е подписана. За уточняването й е представено от пълномощника на жалбоподателя адвокат М. заявление на л. 104 от делото. Съдът е приел, че с това заявление не са изпълнени указанията и е върнал частна жалба 2833/19.02.2020 г. с разпореждане от 08.07.2020 г. / л. 117 от делото на САС/ Съобщението за изготвяне на това разпореждане е връчено редовно на 12.09.2020 г. и в срок е подадена частна жалба против него № 74011/23.09.2020 г. Тази частна жалба също не е била в цялост, поради което е оставена без движение с указания за представянето й в цялост и поради неизпълнението им, с разпореждане от 04.03.2021 г. е върната. /л. 142/ Против това разпореждане също е подадена частна жалба № 33430/20.04.2021 г. /л. 179 от делото на САС/, която е оставена без движение за представянето й в цялост. Съобщението за изправяне на тази нередовност е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 10.07.2021 г. / л.182/, който не може да откаже получаване на съдебни книжа – чл. 51, ал.3 ГПК. Тази частна жалба също е върната с разпореждане от 02.08.2021 г. поради неизправяне на нередовностите й в срок - със заявление № 35322/20.07.2021 г. не са изпълнени указанията за представяне на частната жалба в цялост, а е представена само квитанция за заплащане на д.т. – 15 лв. Подадена е частна жалба № 35326 от 20.07.2021 г. срещу съдебният акт, с който е „възпрепятствано“ предоставянето на правна помощ. Не е посочен изрично съдебният акт, който се обжалва, а със съобщението от 10.07.2021 г. са дадени указания за изправяне нередовности на предходна частна жалба. Частна жалба № 35326 от 20.07.2021 г. не е завършена и липсва подпис върху същата, т.е. също не е представена в цялост. На 17.12.2021 г. е връчено съобщение с указанията за превеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК. С разпореждане от 10.01.2022 г., предмет на обжалване с първата частна жалба по настоящото производство е върната частна жалба № 35326 от 20.07.2021 г. поради това, че със заявление № 37196/30.12.2021 г. е посочено, че се представя частната жалба в цялост, но в действителност такава не е представена. /л. 244 от делото на САС/. Това определение е съобщено редовно на пълномощника на жалбоподателя на 02.07.2022 г. На 07.07.2022 г. е постъпило заявление за продължаване на срока по чл. 63 ГПК, но поради това, че към този момент не е имало течащ срок за изпълнение на някакви указания, това искане е оставено без уважение. На 12.07.2022 г. е подадено заявление № 31618 за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 23.07.2021 г. С определение от 12.10.1022 г., предмет на обжалване с втората частна жалба е оставено без уважение заявление № 31618/12.07.2022 г. за възстановяване на срока, тъй като доводите на жалбоподателя, че не му било връчено надлежно съобщението за изпълнение на указанията са неоснователни – съобщението е надлежно връчено и не се установява наличие на особени непредвидени обстоятелства. Определението е подписано с особено мнение на член от състава поради това, че не е дадена на молителя реална възможност да реализира правата си. При така изложеното се налагат следните изводи: Подадени са верига от частни жалби, които не са в цялост, а съдържат само първа страница, не са завършени и не са подписани, оставяни са без движение с указания, които не са изпълнявани, а след връщането на всяка от тях е подавана нова частна жалба, също нередовна – не в цялост. Формално е заявено искане за предоставяне на правна помощ, въпреки, че жалбоподателя е представляван от адвокат, чрез който са подавани част от частните жалби, за да се постигне ефекта, посочен в чл. 259, ал.2 ГПК – спиране течението на сроковете за изпълнение указанията на съда. Така се препятства нормалното развитие на производството. Подаването на верига от нередовни частни жалби, връщани поради неизпълнение на указанията се преценява в практиката на ВКС като злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, което накърнява правата на другите участници в процеса. Страната има право да подава жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Законодателят не определя броя на жалбите, но той не е безкраен. Правото на обжалване не се състои в това чрез верига от жалби, чийто нередовности не се отстраняват и поради това се връщат, а акта за връщане се обжалва отново, да се препятства развитието на процеса или влизане в сила на съдебния акт, защото това накърнява правото на достъп до съд или на приключване на делото и спора в разумен срок. В този смисъл са определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на I т. о. на ВКС, определение № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на I т. о. на ВКС, разпореждане № 321 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3772/2018 г на ІV гр. о. По тези съображения, първата частна жалба е неоснователна, а обжалваният с нея акт ще се потвърди. Към момента на подаване на молбата по чл. 64 ГПК определението, с което е отказана правна помощ все още не е било влязло в сила, защото разпореждането за връщане на частната жалба против него също не е било влязло в сила. Съгласно чл. 259, ал.2 ГПК, докато се разглежда молбата за предоставяне на правна помощ сроковете спират да текат. Последното има пряко значение за преценка допустимостта на молбата за възстановяване на срок. Тя е била недопустима, защото е подадена при условията на спрял да тече срок. Не е спазено и изискването на чл. 65, ал.2 ГПК едновременно с молбата да се представят книжата, за представянето на които се иска възстановяване на срока. Изложеното сочи на недопустимост на молбата. Вместо това е постановено определение по същество на искането за възстановяване на срока, като е нарушен и чл. 66, ал.1, изр.2 ГПК – молбата не е разгледана в открито съдебно заседание. Съдът може да се произнесе в закрито заседание само по въпроса за допустимостта на молбата по чл. 64 ГПК, но ако прецени, че е допустима, следва да я разгледа в открито заседание по изричното разпореждане на закона. Предвид изложеното, обжалваното определение с втората частна жалба е недопустимо, защото е постановено по недопустима молба по чл. 64 ГПК. Затова то ще се обезсили, а производството по молбата ще се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение