Определение № 54 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 89/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на вътрешните работи срещу разпореждане № 3550/04.10.2022г., постановено по в.гр.д.№ 540/22г. от състав на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на министерството с вх.№ 17381/08.08.2022г. Жалбоподателят твърди, че е спазил срока за изпълнение указанията на съда по редовността на касационната му жалба, защото те били получени на 15.09.2022г. и изпълнени на 23.09.2022г., когато бил последният ден на срока съгласно чл. 60, ал.6 ГПК. Ответните страни по жалбата – „Максима България“ ЕООД, [населено място], Спортен клуб „Л.“ и „Спортни имоти –Л.“ ЕООД, я оспорват. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото, намира частната жалба за неоснователна. Жалбоподателят Министерство на вътрешните работи е подал на 08.08.2022г. касационна жалба срещу въззивното решение по в.гр.д.№ 540/22г. на състав на Софийски апелативен съд. С разпореждане на съдията докладчик от 17.08.2022г. касационната жалба е оставена без движение с указания за представяне в едноседмичен срок на преписи, изложение на касационните основания и заплащане на държавна такса по сметка на ВКС. Разпореждането е връчено редовно на жалбоподателя на 14.09.2022г. – така съобщението на лист 147 от въззивното дело, а не на 15.09.2022г., както произволно твърди жалбоподателят. Броен от 14.09.2022г., дали по реда на чл. 60, ал. 4 ГПК или по реда на чл. 60, ал. 5 ГПК, срокът изтича на 21.09.2022г. (сряда), работен ден. Указанията са изпълнени на 23.09.2022г. т.е. извън срока, поради което правилно неспазването му е санкционирано по реда на чл. 286, ал.1 т.2 ГПК с атакуваното разпореждане. Мотивиран от изложеното, съдът