Определение № 1945 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1910/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. Т., против определение №1637 от 30.08.2024г., постановено по адм.д. № 191/2024г. по описа на Административен съд–Ловеч/АС-Ловеч/. Частният жалбоподател навеждат доводи за недопустимост на обжалваното определение, евентуално неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила във вр. със служебното начало, довели до неговата необоснованост, а от там до неправилно прилагане на процесуалния закон, касаещ материалния закон, при нарушаване на логическите и емпиричните правила за изграждане на съжденията при извършване несистемен анализ на доказателствата, който не отразява действителното правно положение на страните по делото. Моли за отмяна на определението и връщане делото като преписка по компетенция за произнасяне по същество. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство- зам. административен ръководител- зам. председател на Окръжен съд Велико Търново, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Ловеч на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалба с вх.№1383/23.04.2024г., подадена от К. Г. Т.-ВТАК, гр.Елена, с която оспорва отказ на зам. административен ръководител- зам. председател на Окръжен съд Велико Търново, обективиран с резолюция от 20.11.2023г. върху заявление вх.№100887/20.11.2023г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената резолюция на дежурния съдия представлява израз на осъществена правораздавателна дейност, а не на административна и не съдържа белезите на административен акт, който може да бъде оспорван пред съд. Определението е валидно, допустимо и правилно. Волеизявлението на дежурен съдия (в случая зам. административен ръководител- зам. председател на Окръжен съд Велико Търново) по подадена до съда молба за издаване на незаверен препис от документи, съдържащи се във фирмено дело, не е свързано с изпълнение на административни функции а с правораздавателни, защото произнасянето на съда ( като едноличен орган) е процесуално действие допустимо от приложимия закон, свързано с разпоредителната дейност на съда по процедурния за съответното производство (независимо дали е висящо или не) въпрос за издаване на преписи. Горното налага извод за съответно с материалния закон заключение на АС-Ловеч, че в настоящия случай разпореждането на зам. административен ръководител- зам. председател на Окръжен съд Велико Търново не представлява ИАА по см. на чл.21 АПК, поради което правилно жалбата на Т. е оставена без разглеждане на като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, а образуваното съдебно производство пред АС-Ловеч е прекратено като недопустимо на основание чл.159, т.1 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение