Определение № 233 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 555/2023 г.

Производството е по чл. 255- 257 ГПК и е образувано на 14.02.2023г по молба за определяне срок при бавност /две идентични молби, постъпили по имейл на 02.02. и 03.02 2023г с КЕП валиден/, подадена от адв. С. И. от гр. САК като представител и съдебен адресат на Х. Т. И. .Иска се определяне на срок при бавност за Софийски апелативен съд във връзка с постъпилата до САС с вх.№2115/01.02.2023г молба да изиска и образува дело по приложена въззивна жалба ,което вместо да направи веднага и да изиска делото от съда постановил обжалваното решение – гр.д №5770/2021г на СГС, този съд допуска забавяне като връща въззивната жалба на съда ,от който има оплакване Иска се САС да бъде задължен незабавно да делото от СГС и да образува производство по въззивната жалба Становището на САС по чл.225, ал.2 ГПК, чрез зам.председателя на апелативния съд е, че молбата за бавност е неоснователна Постъпила директно в горната инстанция въззивна жалба е изпратена на съда, който трябва за я администрира и тогава да я изплати заедно с делото съгласно чл.263, ал.5 ГПК Изтъкнато е ,че ГПК не познава процедура по „изискване“за образуване на дела,в каквато молителят смята ,че се намира. По молбата настоящият състав на ВКС изтъква ,че оспорваните действия на САС във връзка с постъпилата директно в този съд въззивна жалба срещу решение на СГС, която е изпратена на съответния съд ,в който е делото се намира и чрез който съд жалбата е следвало да бъде подадена, респ.вече е била подадена ,не са довели до забавяне на съдебното производство. Действията на апелативния съд в настоящия случай са били съответни на действащия процесуален ред ,като целта им е била да се спази закона, разписал компетентността при администриране на постъпили жалби срещу съдебни актове ,което именно е гаранцията за недопускане на бавност при образуване и разглеждане на делата от по- горната инстнация Неоснователно е искането да се дават указания на САС, които биха го нарушили. Същевременно ,след образуване на настоящето производство по реда на чл. 255- 257 ГПК са изпратени книжа за прилагане и сведения ,че на 03.02.2023г от адв. Св.И. е депозирана молба за бавност, в която се иска определяне на срок за действията на СГС при администриране на същата въззивна жалба и изпращане делото на по- горната инстанция .По тази жалба за бавност следва да се произнесе Софийски апелативен съд, като провери движението на делото, което до момента не е могло да се осъществи поради изпращане на настоящата молба за определяне на срок при бавност по компетентност на ВКС, заедно с делото изискано по този повод /с писмо изх.№1588/08.02.2023г/.Със служебно писмо от 13.02.2023г са изпратени постъпили в САС книжа ,тъй като по електронен път е подадена същата молба за бавност, по която вече е образувано настоящето производство По това заявление, което молителят счита за „втора молба за бавност“ е изискал да го уведомят по електронен път за вх номер. Тази молба е идентична с вече входирана и разглежданата понастоящем Предвид горното,постъпилите с вх № 1545/16.02.2023г книжа, заедно с цялото дело следва да се изпратят на Софийски апелативен съд, който следва да се произнесе по постъпилата жалба за бавност вх.№500749/03.02.2023г, съгласно предвидения в закона ред и срок. Целта на производството по чл. 255 ГПК е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия, а не да се указват процесуални действия ,каквито по закон не се дължат и не е допустимо да се предприемат от съда Не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност от САС чрез указания на настоящия съд и молбата е неоснователна Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение