Решение № 8434 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2014 г.

Решение № 8434 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стимар", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Якоруда", бл. 210, вх. А, ап. 11,подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Димитрова от АК - Варна, против Решение № 6583/30.10.2013 г., постановено по адм. дело № 10287/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е изменен ревизионен акт № 21-299/23.07.2012 г. издаден от Екатерина Ангелова Йорданова - главен инспектор в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична Община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, като вместо установените в него суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, са определени следните задължения: А/данък недвижими имоти: за 2007 г. данък за довнасяне в размер на 519, 96 лв. и лихва за довнасяне в размер на 301,65 лв., за 2008 г. данък за довнасяне в размер на 620,44 лв. и лихва за довнасяне в размер на 261,89 лв., за 2009 г. данък за довнасяне в размер на 758, 74 лв. и лихва за довнасяне в размер на 219,92 лв., за 2010 г. данък за довнасяне в размер на 729,23 лв. и лихва за довнасяне в размер на 132,76 лв, Б/ такса битови отпадъци: за 2007 г. такса за довнасяне в размер на 2703,81 лв. и лихва за довнасяне в размер на 1546,95 лв., за 2008 г. такса за довнасяне в размер на 2581,03 лв. и лихва за довнасяне в размер на 1089,45 лв., за 2009 г. такса за довнасяне в размер на 3318,22 лв. и лихва за довнасяне в размер на 962,56 лв., за 2010 г. такса за довнасяне в размер на 2877,80 лв. и лихва за довнасяне в размер на 524,34 лв, и е отхвърлена жалбата на "Стимар" ЕООД, гр. София в останалата оспорена част, с която за определени задължения за ДНИ и ТБО за 2011 г. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, навеждат се доводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт. Иска се отмяната на решението и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде прогласен за нищожен. Ответникът - Кметът на Столична община, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е представил заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима . Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е изменил ревизионен акт № 21-299/23.07.2012 г. издаден от Екатерина Ангелова Йорданова - главен инспектор в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична Община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, като вместо установените в него суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, са определени следните задължения: А/данък недвижими имоти: за 2007 г. данък за довнасяне в размер на 519, 96 лв. и лихва за довнасяне в размер на 301,65 лв., за 2008 г. данък за довнасяне в размер на 620,44 лв. и лихва за довнасяне в размер на 261,89 лв., за 2009 г. данък за довнасяне в размер на 758, 74 лв. и лихва за довнасяне в размер на 219,92 лв., за 2010 г. данък за довнасяне в размер на 729,23 лв. и лихва за довнасяне в размер на 132,76 лв, Б/ такса битови отпадъци: за 2007 г. такса за довнасяне в размер на 2703,81 лв. и лихва за довнасяне в размер на 1546,95 лв., за 2008 г. такса за довнасяне в размер на 2581,03 лв. и лихва за довнасяне в размер на 1089,45 лв., за 2009 г. такса за довнасяне в размер на 3318,22 лв. и лихва за довнасяне в размер на 962,56 лв., за 2010 г. такса за довнасяне в размер на 2877,80 лв. и лихва за довнасяне в размер на 524,34 лв, и е отхвърлил жалбата на "Стимар" ЕООД, гр. София в останалата част. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният ревизионен акт е издаден при законосъобразно започнало ревизионно производство, образувано с нарочна заповед за възлагане на ревизия, няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на РА. Последният е постановен от материално компетентен орган, съдържа законоустановеното съдържание. Според съда ревизионният акт, в частта, с която са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2007-2010 г. е постановен в нарушение на материалния закон. Съдът се е съобразил изцяло със заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Приел е, че за периода 2007-2010 г. ДНИ и ТБО са неправилно определени, тъй като са начислени върху неправилно посочена от органа отчетна стойност на имота. В съдебното производство на база определената от вещото лице отчетна стойност е преизчислен размера на ДНИ и ТБО за периода 2007- 2010 и с решението си съдът е установил задълженията на дружеството за невнесен ДНИ и невнесена ТБО за цитирания период и е изменил ревизионния акт в тази част. Решението е правилно. Съдът е извършил преценка на всички факти и обстоятелства и обосновано, и в съответствие с доказателствата е изменил ревизионния акт относно размера на определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2007-2010 г., а в останалата част - за 2011 г. е отхвърлил жалбата. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите, до които е достигнал АССГ, с оглед на което намира за ненужно да ги повтаря. Неоснователни са възраженията на касатора, релевирани в касационната жалба, за нищожност на ревизионния акт. Неподкрепено с доказателства е и твърдението, че заповед № 9301-67/4.05.2011 г. на директора на Дирекция "ПАМДТ", с която Първолета Димитрова Иванова и Румяна Илиева Бенковска са определени да упражняват по отделно компетентността по възлагане на проверки и ревизии за определяне и установяване на задълженията за местни данъци и ТБО, не е представена по делото по надлежния ред. Видно от съпроводително писмо с изх. № 9305-73/3/ от 25.10.2012 г. на Столична община /намиращо се на л. 2 от делото/, същата заповед, наименувана "нареждане", но със същия номер, е изпратена в съда ведно с жалбата и със заповедта на кмета на СО за определяне на орган по приходите. Т. е същата, като част от административната преписка, е приета от съда като писмено доказателство по надлежния ред. В случая с издаването на заповед № 15-1059/2.03.2012 г. на кмета на Столична община по никакъв начин не се променя съдържанието на цитираната по-горе заповед. Със заповед 15-1059/2.03.2012 г. се възлага на Румяна Бенковска - главен инспектор в отдел "РКПНО" към дирекция "ПАМДТ" към Столична община да изпълнява задълженията на началник отдел "РКПНО" по вътрешно съвместителство. Така че тази заповед е без значение за действието на заповед № 9301-67/4.05.2011 г. на директора на Дирекция "ПАМДТ". Горното води до извод, че заповедта за възлагане на ревизия е издадена от компетентен орган - Първолета Димитрова Иванова - орган по приходите, определена със заповед на директора на Дирекция "ПАМДТ". Цитираните доказателства опровергават твърдението на касатора, че Първолета Иванова е оправомощена да възлага ревизии, не от директора на Дирекция "ПАМДТ", а от кмета на СО. Следователно същата е разполагала с компетентност да възлага ревизии, което от своя страна води до неоснователност на твърдението, че заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ е издадена от материално некомпетентен орган. Неоснователно е и възражението, че със заповед № 15-1059 от 2.03.2012 г. на Румяна Бенковска е възложено извършването на ревизии за срок от 1.03.2012 г. до 31.08.2012 г., а тъй като заповедта, с която е определена да извърши процесната ревизия е от 21.02.2012 г., то отново е налице нищожност на ревизионния акт. На първа място със заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. на кмета на СО са определени за орган по приходите служители на длъжности в дирекция "ПАМДТ" при СО, между които главни експерти и главни инспектори при дирекцията. Така че компетентността на Румяна Бенковска да извършва ревизии произтича от тази заповед и от обстоятелството, че към момента на възлагането на ревизията и определянето и за орган по приходите, който следва да извърши ревизията, същата е била на длъжност "главен инспектор" в сектор "РК" към дирекция "ПАМДТ"Столична община /видно от заповед № РД-15-2352/11.05.2011 г. на кмета на СО/. А с цитираната от касатора заповед № 15-1059/02.03.2012 г. на Румяна Бенковска не се възлага извършването на ревизии за определен период от време /както се твърди в жалбата/, а се възлага изпълнението на задълженията на началник отдел "РКПНО" при дирекция "ПАМДТ" по вътрешно съвместителство за определен период от време, но за не повече от шест месеца. Т. е по силата на тази заповед Бенковска изпълнява по съвместителство две длъжности - длъжността на главен инспектор в отдел "РКПНО" към дирекция "ПАМДТ" към СО и длъжността на началник отдел "РКПНО" към същата дирекция. Така че след влизане в сила на цитираната заповед Бенковска не е загубила качеството си на орган по приходите, тъй като продължава да изпълнява и длъжността "главен инспектор" в дирекцията и следователно попада в обхвата на заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. на кмета на СО. Неоснователно е възражението за нищожност на РА поради липса на заповед на кмета за делегиране на права по ТБО. Видно от цитираната по-горе заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. на кмета на СО, с нея за орган по приходите са определени служители на определени длъжности в дирекция "ПАМДТ" при СО, които, както е записано в заповедта, извършват установяване, обезпечаване, събиране и контрол на местни данъци и такси битови отпадъци. Следователно не е необходимо издаването на нова заповед за делегиране на правомощия за ТБО, тъй като в съществуващата заповед от 2008 г. такива правомощия вече са делегирани. Без значение в случая е изменението на ЗМДТ, в сила след 1.01.2011 г., отнасящо се до ТБО, доколкото в заповедта от 2008 г. правомощия за установяване, обезпечаване, събиране и контрол на ТБО са делегирани на служителите от СО, определени за орган по приходите. Обстоятелството, че протоколът за присъединяване на доказателства носи дата от 28.05.2012 г., а ревизионният доклад е от 21.05.2012 г. не води до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видно от доказателствата по делото касаторът се е запознал с тези доказателства преди издаване на ревизионния акт. Следователно той е могъл да направи своите възражения и да организира защитата си, както в административното, така и в съдебното производство. Изложените по-горе съображения водят до извод за неоснователност на подадената касационна жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение