Решение № 233 от 18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 695/2010 г.

Решение № 233 от 18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 695/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] против решение № 241/4.01.2010 г. на Габровски окръжен съд, постановено по гр. д. № 228/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 727/23.03.2009 г. постановено по гр. д. № 426/2008 г. по описа на Габровски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Д., А. Б. К., Р. А. К., Р. А. К. и И. А. К. против [фирма] Г., иск с правно основание чл. 108 от ЗС и вместо него е постановено: признава за установено, че Е. Б. Д., А. Б. К., Р. А. К. и И. А. К. са собственици на недвижим имот, представляващ триетажна производствена сграда, застроена върху 918 кв. м и дворно място, представляващо дворище № 2563 в кв. 343а по плана на [населено място] с площ от 2651 кв. м, а по плана на града, действащ към настоящия момент-дворище пл. № 5530 от кв. 186 при описани в решението граници и осъжда [фирма] Г. да им предаде владението на описания имот. Със същото решение, въззивния съд осъжда [фирма] Г. да преустанови неоснователните си действия, които пречат на горепосочените ищци да упражняват собствеността си върху описания имот, като обезсилва посоченото решение по гр. д. № 426/2008 г. по описа на Габровски районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за ползване на същия недвижим имот и прекратява производството по делото в тази му част. С определение № 321/28.03.2011 г. на Върховен касационен съд, състав на Второ гражданско отделение по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта му, с която се осъжда [фирма] Г. да преустанови неоснователните си действия, които пречат на Е. Б. Д. -починала в процеса на настоящото производство и заместена от законната си наследница Н. Ц./Д./, А. Б. К., Р. А. К., Р. А. К. и И. А. К. да упражняват правото си на собственост върху описания в решението недвижим имот, на основание предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част, с оглед предвиденото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Ответниците по касационната жалба А. Б. К., И. А. К., Н. Ц./Д./, Р. А. К. и Р. А. К. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК приема следното: В мотивите си, въззивния съд е констатирал, че въпреки да не е посочено в петитума на исковата молба, се иска от ответника да прекрати действията си, с които нарушава правото на собственост на ищците, които действия се изразяват в неосигуряване на достъп до имота, които изводи, съдът е направил с оглед изложеното в обстоятелствената част от исковата молба и е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Съдът е посочил, че въпреки липсата на произнасяне с решението на първоинстанционния съд по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като последният е приел, че не е сезиран с такъв иск, след като въззивния съд приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС, следва да се произнесе по този иск. Изложени са аргументи, че тъй като дейността на въззивната инстанция, съгласно предвиденото в ГПК /отм/, е аналогична на тази на първата, следва да изпълни задължението си и да постанови съдебен акт по съществото на спора, по основателността на иска по чл. 109 от ЗС, за който е приел с мотивите си, че е основателен и следва да бъде уважен, за което е постановил осъдителен диспозитив в постановното въззивно решение. Видно от изложеното с депозирана искова молба вх. № 4/3.01.2008 г., ищците са сезирали съда по заявените от тях обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 57, ал. 1 от ЗЗД, като в петитума на същата се иска от съда да осъди [фирма] да прекрати незабавно действията, които съставляват нарушение на правото им на собственост и им върне владението на триетажната производствена сграда, описана в същото и на основание чл. 57, ал. 1 от ЗЗД осъди ответника да заплати посочената цена за ползването на имота в посочения период от време. В обстоятелствената част на исковата молба, ищците заявяват, че процесният имот се полза от ответното дружество, без правно основание и въпреки многобройните им покани последното продължава да го полза, като не ги допуска до имота, който имота е ограден и охраняван. С постановеното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил иска, с който Е. Б. Д., А. Б. К., Р. А. К. е И. А. К. претендират да им бъде признато за установено, че са собственици на процесния недвижим имот и се осъди ответника [фирма] Г. да им предаде владението на имота, като неоснователен и недоказан на основание чл. 108 от ЗС. Със същото решение е отхвърлен и предявеният иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния недвижим имот. Следователно, първоинстанционният съд, както е отразено и в мотивите на въззивното решение, не е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС и не се е произнесъл по такъв иск с постановеното в диспозитива на решението си. Такова произнасяне е постановено за пръв път от въззивната инстанция, като са изложени доводи, че разглеждането на такъв иск се основава на възможността на въззивната инстанция да определи правната квалификация на заявения с исковата молба иск, без да е обвързан от посочената от ищеца в молбата му, а да извлече същата от обстоятелствата, изложени в молбата. В настоящия случай обаче, тази хипотеза не е налице, тъй като освен че липсва заявена от ищците претенция по чл. 109 от ЗС, която разпоредба предвижда възможността собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост пълноценно, а напротив със заявеното в исковата молба се твърди, че ищците са лишени от възможността изобщо да упражняват правото си на собственост върху процесния имот, като са лишени от достъп до него от ответното дружество, което се намира без правно основание в имота им, и са предявили ревандикационен иск за предаване владението му. Ето защо, освен че липсва произнасяне на първоинстанционния съд по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като такъв не е предявяван с исковата молба, въззивния съд с решението си за пръв път е приел, че е сезиран с такъв иск и се е произнесъл по тази претенция. При това положение с въззивното решение, съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС и в тази му част постановеното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд