Определение № 9066 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. А. А., чрез адв. Д. Ангелова, срещу Определение № 1380/21.08.2026 г., постановено по адм. дело № 360/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлено искането му за спиране действието на чл. 28д от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Стралджа, изменена и допълнена с Решение № 358 по Протокол № 32/25.06.2026 г. на Общински съвет – Стралджа до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил риска от настъпване на вреди като хипотетичен, без да съобрази конкретното административно-правно положение на жалбоподателя. Сочи се, че на 21.04.2026 г. той е подал заявление за регистрация на 2 броя пътни превозни средства с животинска тяга – конски каруци, производството по което е отложено за неопределен срок поради невъзможност да бъде сформиран пълният състав на комисията. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 28д допуска незабавно изземване на животни, тяхното преместване, настаняване при трети лица и последващо „реализиране“, което може да породи необратими фактически и правни последици. Иска се отмяна на определението и спиране действието на оспорената разпоредба. Ответникът – Общински съвет – Стралджа, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба. Излага съображения, че твърдените вреди са предполагаеми и неподкрепени с доказателства, а представените данни за неприключилото производство по регистрация на пътни превозни средства с животинска тяга не установяват опасност от прилагане на чл. 28д спрямо жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество – за неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Ямбол е приел, че искането за спиране действието на чл. 28д от Наредба № 1 е допустимо, но неоснователно. Според първоинстанционния съд твърденията за възможно изземване, преместване и последващо разпореждане с животни са общи и хипотетични, като липсват доказателства за непосредствена опасност от настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Доколкото в раздел III на глава десета от АПК не са уредени изрично материалноправните предпоставки за спиране, по силата на чл. 196 АПК субсидиарно приложение намират условията по чл. 166, ал. 2 АПК. Спирането има характер на временна обезпечителна мярка и може да бъде постановено, когато действието на оспорения акт би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Опасността от увреждане следва да бъде конкретна, реална и непосредствена, а не основана единствено на предполагаемо бъдещо развитие или хипотетични твърдения. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е върху лицето, което иска спирането. Представените с частната жалба писмени доказателства – заявление с вх. № ТСУИЕ-633/21.04.2026 г. за регистрация на 2 броя пътни превозни средства с животинска тяга, платежен документ за внесена такса, писмо на Община Стралджа от 27.04.2026 г., Решение № 9/22.07.2026 г. и справка изх. № ВЖК-2468#2/22.07.2026 г. – са допустими и относими към твърдението за наличие на конкретна връзка на жалбоподателя с обществените отношения, свързани с използването на пътни превозни средства с животинска тяга. От доказателствата се установява, че по подаденото от жалбоподателя заявление техническият преглед е отложен поради невъзможност да бъде сформиран пълният състав на комисията и че производството не е приключило. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обоснове непосредствена опасност от прилагане спрямо него на предвидените в чл. 28д от Наредба № 1 мерки. Производството по регистрация на пътни превозни средства с животинска тяга има различен предмет от производството по установяване на нарушение и налагане на предвидените в чл. 28д мерки. Неприключването на регистрационното производство не означава само по себе си, че спрямо жалбоподателя предстои изземване на животни. По делото не са представени доказателства срещу него да са започнали конкретни действия - да е започнала проверка за нарушение на Наредба № 1, да е съставен констативен протокол, да му е дадено предписание, да е издаден акт, разпореждащ временно или незабавно изземване, или да са предприети фактически действия по отнемане и настаняване на животни. Не е установено и компетентните общински органи да са заявили намерение за предприемане на такива действия спрямо жалбоподателя. Обстоятелството, че след 27.04.2026 г. са приключили производства по други заявления за регистрация, докато производството по заявлението на жалбоподателя е останало неприключило, е относимо към законосъобразността на поведението на общинската администрация в регистрационното производство. То обаче не установява причинна връзка между забавянето на това производство и възможността за прилагане на чл. 28д, нито непосредствен риск от изземване на животни. Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд е изискал вредата вече да е настъпила. За спирането е достатъчна доказана вероятност от бъдещото ѝ настъпване, но тази вероятност не може да се извежда единствено от нормативно предвидената възможност за налагане на съответната мярка. Необходимо е да са налице конкретни факти, сочещи, че прилагането на разпоредбата спрямо оспорващия е предстоящо или реално вероятно. Такива факти в случая не са установени. Действително изземването, преместването и последващото разпореждане с живо животно могат по принцип да породят последици, които не подлежат на пълно възстановяване. Само естеството на възможните последици обаче не е достатъчно за спиране действието на нормативния акт, когато липсват доказателства за реална опасност те да настъпят в правната сфера на лицето, поискало защитата. Не следва да бъде споделен като самостоятелно основание за отхвърляне на искането изводът на първоинстанционния съд, че предвиденият в чл. 195, ал. 2 АПК ред във всички случаи изключва възможността за трудно поправима вреда. Посочената разпоредба урежда правните последици след влизането в сила на съдебното решение, но не гарантира непременно фактическо възстановяване в натура. Този извод обаче не се отразява върху правилността на крайния резултат, тъй като в случая не е установена непосредствена опасност от прилагане на чл. 28д спрямо частния жалбоподател. Доводите относно липсата на законова делегация за въвеждане на мярката, материалната компетентност на Общинския съвет, противоречието със Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните, както и липсата на фактическа и финансова обезпеченост на общинския режим, са относими към законосъобразността на оспорената разпоредба. Те подлежат на разглеждане в главното производство и не могат сами по себе си да заместят необходимостта от доказване на конкретна обезпечителна нужда. Не обосновават спиране и изложените съмнения относно наличието на общински или други обекти, транспорт, персонал и условия за хуманно настаняване на иззети животни. Тези твърдения са свързани с евентуалното бъдещо изпълнение на мярката, но не установяват, че подобно изпълнение е непосредствено предстоящо спрямо жалбоподателя. При тези обстоятелства не е доказана основната предпоставка по чл. 166, ал. 2 във връзка с чл. 190, ал. 1 и чл. 196 АПК – възможност действието на оспорената разпоредба да причини на частния жалбоподател значителна или трудно поправима вреда. Поради това обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на производството и своевременно направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени доказаните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,