Определение № 2286 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2026 г.

ВАСТрето отделение27.02.2026 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 690 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 6617/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], против Определение № 690 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 6617/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане и върната подадената от него искова молба срещу Административен съд София–област (АССО) за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 000 евро за твърдени неимуществени вреди за периода 19.09.2024 г. – 02.06.2024 г., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението. Иска се отмяна на определението и разглеждане на делото от друг състав на съда. Ответникът – Административен съд София–област, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Административен съд София–област, с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в изключително значителен размер. При извършената служебна проверка съдът е констатирал нередовности на исковата молба и с разпореждане от 13.08.2025 г. я е оставил без движение, като е дал конкретни указания за тяхното отстраняване в 7-дневен срок от съобщението. След последващи процесуални действия и повторно изпращане на разпореждането, същото е получено лично от ищеца на 29.12.2025 г., като срокът за изпълнение е изтекъл на 05.01.2026 г. – присъствен ден. В рамките на този срок не са постъпили уточнения, с които да бъдат отстранени констатираните нередовности. На 05.01.2026 г. е постъпила молба, съдържаща искане за отвод на съдията-докладчик, в която се използват квалификации по негов адрес, но не са изложени конкретни факти и обстоятелства, относими към основанията за отвод по закона, нито са изпълнени дадените указания относно редовността на исковата молба, поради което решаващият състав е оставил без разглеждане исковата молба на Г. К.. Определението е правилно. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени в указания срок. Съгласно приложимата по силата на чл. 144 от АПК разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ГПК, когато ищецът не отстрани нередовностите в срока, исковата молба се връща. Редовността на исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, тъй като чрез нея се индивидуализират страните, основанието и петитумът на иска, както и обемът на търсената съдебна защита. След като ищецът не е отстранил нередовността на исковата си молба, правилно производството по делото е прекратено, след като съдът е положил максимални усилия да окаже съдействие на страната. Подадената молба за отвод не санира неизпълнението на дадените указания и не спира течението на срока за отстраняване на нередовностите. Освен това, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, по направените от ищеца искания за отвод вече е било налице произнасяне, поради което не се дължи ново произнасяне при липса на нови релевантни обстоятелства. Не се установява допуснато нарушение на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон. Съдът е предоставил реална възможност на ищеца да приведе исковата си молба в съответствие със законовите изисквания, като е дал ясни и конкретни указания и е осигурил надлежното им съобщаване. При неизпълнение на тези указания прекратяването на производството е законосъобразна процесуална последица. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

Цитирани разпоредби

7