Определение № 8184 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6040/2026 г.
ВАССедмо отделение20.07.2026 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16005/27.04.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 4743/2026 година. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез главен юрисконсулт Пашунов срещу определение № 16005/27.04.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 4743/2026 година. С последното е оставено без разглеждане писмо с изх. № УРИ 43320041405 от 02.04.2026 г. от Началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което е препратена на съда АНП за произнасяне по компетентност и е прекратено производството по адм. д. № 4743/2026 г. по описа на същия съд. Излага съображения за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при липса на яснота първоинстанционният съд е следвало да даде допълнителни указания за уточняване на направеното искане, с оглед очертаване предмета на спора и извършване на преценка за неговата допустимост. Оспорва изводите на съда, че оспореното искане не е от компетентен орган. Прави искане за отмяна на обжалваното определение. По делото не са постъпвали възражения. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано след като на 22.04.2026г. с вх. № 13639 по описа на същия съд е постъпило писмо с изх. № УРИ 43320041405 от 02.04.2026 г. от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, с което е препратена на съда АНП по компетентност. В приложение към горното писмо е представено Постановление за спиране на наказателното производство от 23.03.2026г. издадено от Н. Н. - прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП). Със същото е постановено спиране на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ1130/2024г. по описа на 01 Районно управление (РУ) - СДВР, пр. 28902/2024г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, поради наличие на влязло в сила административно наказание за същото деяние. С постановлението на отдел „Пътна полиция“ при СДВР е указано да предприеме незабавни действия по възобновяване на приключилото административно производство и отмяна на наказателно постановление, като уведоми СРП за предприетите действия. За да остави без разглеждане постъпилото писмо и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че към документите липсва представено конкретно искане, такова не било обективирано и в писмо с изх. № УРИ 43320041405 от 02.04.2026 г. от Началник на отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което е препратена на съда АНП за произнасяне по компетентност. В преписката се съдържало Постановление за спиране на наказателното производство от 23.03.2026 г. издадено от Н. Н. - прокурор при СРП, в което същия бил оказал на отдел „Пътна полиция“ при СДВР да предприеме незабавни действия по възобновяване на приключилото, вместо наблюдаващият прокурор да предприеме действия по реда на чл. чл.72 ал.1, т.1 от ЗАНН във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗАНН. В заключение е приел, че не е налице надлежно изготвено мотивирано искане от компетентен орган, като липсата на това обстоятелство поставяло съда в невъзможност да извърши преценка от кого е сезиран, респективно, дали е редовно сезиран. Определението е правилно: Производството по възобновяване на административнонаказателните производства е уредено в Раздел VIII, чл. 70 – 73 от ЗАНН. В чл. 70 и сл. от ЗАНН е предвиден специален процесуален ред за възобновяване на административнонаказателните производства, по който ред, компетентен да разгледа искането е съответния административен съд. В ЗАНН са регламентирани сроковете за предявяване на искане за възобновяване на административнонаказателните производства (чл. 71, ал. 1), основанията за възобновяване (чл. 70, ал. 2) и легитимираните да правят такова искане субекти (чл. 72, ал. 1). Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗАНН в случаите по чл. 70, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗАНН искането за възобновяване се прави от наблюдаващия прокурор. Именно това искане представлява процесуалното основание за сезиране на административния съд. В случая настоящият съдебен състав намира, че липсват процесуалните предпоставки за образуване на производство по реда на Раздел VIII от ЗАНН. До съда е изпратена единствено административнонаказателната преписка с придружително писмо от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при СДВР. Липсва мотивирано искане за възобновяване, отправено от компетентния прокурор. Наличието на постановление за спиране на наказателното производство, съдържащо указания до административнонаказващия орган да предприеме действия по възобновяване на административнонаказателното производство не представлява искане по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗАНН и не може да замести изискуемото от закона надлежно сезиране на съда. Законът изисква изрично сезиране на административния съд от наблюдаващия прокурор. При липсата на такова искане не възниква висящо производство по възобновяване и съдът не разполага с процесуална възможност да разгледа изпратената преписка. Препращащото писмо на Началника на Отдел „Пътна полиция“ СДВР също няма характеристиките на сезиращ съда акт. Ето защо като е оставил без разглеждане писмо с изх. № УРИ 43320041405 от 02.04.2026 г. от Началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР Административен съд – София-град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗАНН
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 70 ЗАНН
- чл. 72, ал. 1 ЗАНН
- чл. 343, ал. 1 НК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 70, ал. 2, т. 4
- чл. 70, ал. 2
- чл. 70
- чл. 71, ал. 1
- чл. 72, ал. 1