Определение № 121 от 11.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3070/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 76 от 07.01.2019 г., подадена от Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Марица – Пловдив“, БУЛСТАТ:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К.-Б. от АК – Пловдив, с която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 366 от 21.12.2018 г. по т.д. № 3070/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се присъдят такива в размер на 1 230 лв., сторени от сдружението в първата инстанция. Ответникът по молбата – П. А. К., от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Ю. от АК – Пловдив, по реда и в срока на чл. 248 ал. 2 ГПК изразява становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по направеното пред него искане за разноски. Когато производството е пред ВКС, искането за разноски, доколкото то е функционално обусловено от изхода на спора, може да обхване не само направените пред ВКС разноски, но и тези пред долните инстанции, като дали съдът ще бъде сезиран с такова искане и какъв е неговият обхват зависи от волята на страната. В настоящия случай, страната поддържа, че ВКС се е произнесъл само за част от искането й за присъждане на разноски – за тези, направени в касационното производство, но не и за разноските, направени в първата инстанция, поради което искането е за изменение, а не за допълване на решението на ВКС в частта за разноските. Съчетаното логическо тълкуване на чл. 80 и чл. 81 ГПК налага извода, че списък на разноските се представя само пред инстанцията, пред която те са направени. Когато те вече са били посочени по реда на чл. 80 ГПК, но постановеният по делото резултат изключва отговорността по чл. 78 ГПК за носенето им от противната страна, нов списък заедно с жалбата срещу съдебния акт не се представя и не е условие за допустимостта на молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Изпълнението на изискването по чл. 80 ГПК е процесуално действие на страната, което по-горната инстанция е длъжна да зачете при постановяването на резултат, различен от обжалвания, обуславящ правото на тази страна на разноски по делото. В конкретния случай, с решението си въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт, вкл. и в частта за разноските, като вместо него е постановил друг, с който е уважил предявения срещу сдружението иск. По подадена срещу въззивното решение касационна жалба ВКС е отменил въззивното решение и е присъдил в полза на касатора – Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Марица – Пловдив“, сторените разноски в касационната инстанция. Върховният касационен съд, с оглед възприетия с постановеното окончателно съдебно решение нов изход от спора, е дължал произнасяне и по сторените пред долните инстанции разноски, но поради допуснат пропуск не се е произнесъл за дължимите на сдружението разноски за производството в първата и въззивната инстанции, а само за тези, направени в касационната инстанция. Искането на настоящия молител обхваща единствено направените разноски в първоинстанционното производство, списък за които, видно от данните по делото, е своевременно и надлежно представен. С оглед горното, искането за изменение,чрез допълването на решението в частта за разноските се преценява като основателно и следва да бъде уважено в посочения по-горе размер, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро ТО