Определение № 37 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4161/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 1185/ 24.10.2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., постановено по настоящето дело, по жалба на Р. Т. – *, клон на [фирма], [населено място] (ответник в основното производство), не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 120 от 26.03.2014 г. по в.гр.д.№ 1049/ 2014 г. Ищцата по делото С. Й. К. е поискала допълване на определението в частта за разноските. Поддържа, че е претендирала присъждането им в отговора срещу касационната жалба и че е доказала извършване на разходи за адвокат. Ответната страна не взема становище по това искане. Съдът намира молбата за допълване на определението от 24.10.2014 г. в частта за разноските за допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С. К., като ответница по касационната жалба, е представила чрез процесуален представител отговор срещу нея с приложен договор за правна защита от 06.06.2014 г., в който е удостоверено платено в брой адвокатско възнаграждение в размер 725 лв. Формулирано е искане за присъждане на тези разноски, но съдът не се е произнесъл по него. Налице са предпоставките за допълване на определението, като искането бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът