Решение № 7188 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2013 г.

Решение № 7188 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1711/26.07.2013 г., постановено по административно дело № 51/13 г. по описа на АС-гр. Пловдив /АС/, в частта с която е отменен частично Ревизионен акт /РА/ № 241202174/21.09.2012 г., издаден от Елена Костадинова Стоицева - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1511 от 10.12.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив /с променено наименование Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ при ЦУ на НАП, относно установено за данъчен период месец декември 2010 г. задължение за ДДС за внасяне в размер на 344,23 лева до пълния установен размер от 5 848 лева, ведно с прилежаща лихва за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Шанс - 2001 " ЕООД, гр. Стара Загора, чрез законния си представител Т. Михайлов, в писмен отговор излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. В съдебно заседание законния представител лично и чрез пълномощника си адв. Анков оспорва жалбата и поддържа доводите за правилност. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ 241202174/21.09.2012 г., издаден от Елена Костадинова Стоицева - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1511 от 10.12.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив, относно установени на "Шанс - 2001 " ЕООД публични задължения за внася за данъчен период месец Декември 2010 г. в резултат на допълнително начислен данък добавена стойност в размер общо на 5 848 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 1 018,82 лева. С решението в обжалваната част, съдът е отменил определените задължения за разликата над 344,23 лева до пълния установен размер от 5 848 лева, ведно с прилежаща лихва за забава. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част, на първо място съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от събраните доказателства в хода на ревизионното производство се установява, че през месец март 2010 г. жалбоподателят е придобил стоки по фактура № 25/25.03.2010 г. от германската фирма "Barikzi Abdul Khaliq" с VIN DE 225247162, като фактурата за покупка не е осчетоводена и отразена в отчетните регистри, стоките не са заприходени по сметка 304 "Стоки". Този факт съдът е приел за безспорен, тъй като управителят на жалбоподателя е потвърдил придобиването на стоката, като представя фактура № 25 от 25.03.2010 г. и през месец февруари 2011 г. е издал протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с осъщественото ВОП и е отразил същия в дневника за продажби и дневника за покупки и СД за същия отчетен период. Не се отрича и обстоятелството, че управителят на "Шанс 2001 " ЕООД е подписал декларацията, че стоките ще бъдат изведени от територията на Р. Германия и ще пристигнат на територията на Р. България. Установено е, че до края на 2010 г., стоките не са заприходени по сметка 304 "стоки", включително и през месец февруари 2011г, като липсват доводи към 31.12.2010 г. стоките да са били налични. При наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от органа по приходите са обсъдени обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. З, т. 4, т. 8, т. 9 и т. 15 от ДОПК. Спазена е процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК При така установеното съдът е приел, че спорния момент е досежно количеството закупени стоки и тяхната стойност и е формиран въз основа на извършената административна процедура за обмен на информация между Р. България и Р. Германия, съгласно чл. 5 от Регламент на ЕО 1798/2003 г. и постъпилия отговор от германската данъчна администрация съгласно който "нашият данъкоплатец е доставил стоки на стойност 14 950 евро на вашия данъкоплатец. Стоките са взети в Хамбург. Взел стоките: Тихомир Михайлов", както и на изпратените писмени доказателства - фактура № 23 от 25.03.2010 г. на стойност 14 950 евро, удостоверение /потвърждение за износ/ вдигане на стоките, копие от лична карта на Тихомир Михайлов. От управителя на "Шанс 2001 " ЕООД - Тихомир Михайлов е представена фактура № 25 от 25.03.2010 г. за покупката на същи по вид стоки, но по-малка бройка и на по-малка стойност - 880 евро, данните от счетоводството на "Шанс 2001 " ЕООД, в което същата тази фактура не е била осчетоводена до месец Февруари 2011 г. От управителя са дадени обяснения, че е посетил немския търговец, от който е закупил стоки - но 12 броя и на стойност 880 евро, която доставка не е била счетоводно отразена тъй като стоките били за лични нужди. За да приеме, че количеството и цената на която са закупени процесните стоки, са тези по представената от жалбоподателя фактура № 25 от 25.03.2010 г., съдът се е позовал на придружаващото отговора потвърждение за вдигане на стоката, подписано от управителя на дружеството-жалбоподател, в което фигурира единствено номер на фактурата, но не и нейната стойност или описание на артикулите, като не са представени каквито и да било други документи, транспортни или такива по приемането и предаването на стоките, двустранно подписани. На следващо място от приетата по делото СГЕ, която не е оспорена от страните, за установено съдът е приел, че върху нито една от двете фактури положеният подпис не е на управителя на дружеството-жалбоподател. На следващо място съдът се е позовал на показанията на разпитаният свидетел, от които се установява, че процесните стоки, описани във фактурата, са превозени с лекия автомобил Мерцедес Е класа на управителя, което оборва извода на приходната администрация, че предмет на процесния ВОП са стоките, описани във фактурата, изпратена от германската данъчна администрация. Показанията са кредитирани от съда, тъй като вида и количеството им, изписани в депозираната от германския търговец фактура, е такова, че същите няма как да бъдат транспортирани с лек автомобил. Въпреки характера на производството, а именно такова по чл. 122 от ДОПК, в което по силата на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в акта се считат за верни до доказване на противното, съдът е приел, че в тежест на органа по приходите е да ангажира доказателства в подкрепа на приетите за установени количества и стойност с процесния РА по фактурата, изпратена от германските данъчни власти. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства и е установил правилно правнорелевантните факти, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Основният спорен момент между страните по делото е свързан с факта досежно действителното количество стоки придобити от ДЗЛ въз основа на ВОП по фактура № 25/25.03.2010 г. от германската фирма "Barikzi Abdul Khaliq" с VIN DE 225247162. Настоящият състав споделя извода на съда, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства следва да се приеме, че действително полученото количество стока /телевизори, микровълнови фурни и др. стоки втора употреба/ и стойността на придобиването им е това по фактура № 25/25.03.2010 г., представена от ДЗЛ. Правилно в тази насока съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел и въз основа на тях е приел, че количеството стоки посочено във фактура № 25/25.03.2010 г., представена от германската фирма "Barikzi Abdul Khaliq" не би могло да бъде превозено с лек автомобил, като други доказателства досежно осъществения ВОП не се съдържат по делото. На следващо място от приетата по делото СГЕ, се установява, че върху нито една от двете фактури положеният подпис не е на управителя на дружеството-жалбоподател, а в потвърждение за вдигане на стоката, подписано от управителя на дружеството, фигурира единствено номер на фактурата, но не и нейната стойност или описание на артикулите, като не са представени други документи, транспортни или такива по приемането и предаването на стоките, двустранно подписани. В тази насока е неоснователен довода на касатора за липса на доказателства за собственост на л. а мерцедес, с който се твърди, че стоката е превозена, както и, че не са представени други транспортни документи. Тези доводи на касатора, биха били основателни, ако бяха събрани други доказателства, включително и въз основа на извършената административна процедура за обмен на информация между Р. България и Р. Германия, тъй като ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя. Довода за недобросъвестността на ДЗЛ, поради неосчетоводяване на фактурата е ирелевантен досежно установяване факта на реалната данъчна основа за начисляване на ДДС. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е решение № 14812/11.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2806/13 г., по описа на ВАС, осмо отделение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,