Определение № 155 от 02.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2603/2022 г.

Производството е по чл. 83 ал.2 ГПК. С разпореждане от 13.01.2023 г., във връзка с отправено от ищеца А. Ерокхине искане за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото, образувано на основание чл.47 ЗМТА, съдията – докладчик е указал на същия да поясни вида на обезпечените с договорни ипотеки свои права към трети лица, в периода 16.03.2020 г. – 21.07.2022 г., произхода на средствата, в случай че правоотношенията са предпоставяли негова насрещна престация, причината за заличаване на ипотеките и ако такава е удовлетворяването му като кредитор, да посочи обстоятелства относно съдбата на полученото в изпълнение. С молба вх. № 1172/06.02.2023 г. А. Ерокхине представя декларация, в която декларира, че договорните ипотеки, обективирани в два нотариални акта за учредяване на ипотека, съответно посочени, обезпечават: вземането му в качеството на заемодател по договор за заем, със заемополучател Сдружение „Спортен клуб Вектор„, сключен на 10.03.2020 г., в размер на 22 200 евро, възлизащи на 43 419,43 лева / по нот. акт № 83, том ІІІ, дело № 3491/2020 г., вх. рег. № 6285/16.03. 2020 г. /, както и вземането му в същото качество, по договор за заем от 08.05.2020 г., сключен със заемополучатели М. П. и К. П., за сума от 5 600 евро, равностойни на 10 952,65 лева / по нот. акт № 192, том ІV, дело № 5263/2020 г., вх. рег. № 9213/ 08.05.2020 г.на Служба по вписванията – Варна /. Декларира се също обстоятелството, че при сключване на договорите за заем и договорните ипотеки ищецът е действал като подставено лице на баща си А. Ерокхине, който е действителния заемодател. Заличаването на ипотеките се сочи поради погасяване на обезпечените задължения, като се твърди, че получените в изпълнение парични суми са предадени на А. Ерокхине. Представен е договор за заем от 08.03.2020 г., по силата на който А. Ерокхине предоставя на А. Ерокхине заем от 22 000 евро, като договорът изпълнява и функцията на разписка за получаването на сумата. Заемът се предоставя за срок до 31.12.2021 г.. Към договора е вписано ръкописно признание на заемодателя, за връщане на заетата сума на 08.09.2021 г. Представено е и споразумение между същите лица, за предоставена в полза на А. Ерокхине, отново в заем, сума от 5 600 евро, също изпълняващо функцията на разписка за получаване на сумата, като е уговорена цел на заема – сключване на договор за заем с трето лице. Срокът на този договор, сключен на 08.05.2020 г., е две години. За да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса, настоящият състав съобрази следното: С разпореждане от 23.11.2022 г. на Председателя на ІІ т.о. на ВКС на А. Ерокхине е указано представяне на доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса от 43 028,26 лева по предявения, на основание чл. 47 ЗМТА, иск. В разпореждане от 30.11.2022 г. докладчикът по делото е оставил същото без движение, с указание за представяне на декларация и доказателства за всички относими, съгласно чл. 83 ал. 2 т.1-7 ГПК обстоятелства, значими за обосноваване основателност на молбата му за освобождаване от държавна такса. В представената ДСИС А. Ерокхине декларира, че е разведен, с влошено здравословно състояние – коронарна болест на сърцето, метаболитен синдром, затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет тип ІІ, дегенеративна дископатия с дискова херния и невропатия. Декларира липса на каквото и да е имущество, освен МПС Шевролет Нубира, произведен през 2007 г., както и че не получава доходи, вкл. от участие в търговски дружества. Декларира, че го издържат родителите му, както и че самият той дължи издръжка на две непълнолетни деца. От приложената справка от Агенция по вписванията настоящият състав установи вписани две договорни ипотеки, с номерация идентична на посочената в представената допълнително декларация, заличени съответно: тази, сочена в обезпечение на заем от 22 000 евро – на 21.07.2021 г., а тази – сочена в обезпечение на заем от 5 600 евро – на 13.08.2020 г.. Всяка от ипотеките е наложена върху множество обекти, като броя и вида им / особено досежно посочената ипотека в обезпечение на заема от само 5 600 евро / не кореспондират с размера на твърдените да са обезпечени вземания. След служебна справка в Търговския регистър настоящият състав установи, че А. Ерокхине е едноличен собственик на „АЕ Пропъртис 2022„ ЕООД, като на основание чл.19 ал.2 и чл.29 ал.4 от ЗСч. дружеството, в качеството на микропредприятие, е обявило съкратен баланс и отчет за приходи и разходи, видно от който за 2021 г. е отчетена печалба от 4 000 лева. От арбитражното дело и конкретно от представения по същото договор за заем от 29.08.2018 г., който е и основанието за предявеното в арбитражното производство вземане, е видно обстоятелството, че А. Ерокхине е представляващ дружество, регистрирано в Република А., подписало договора за заем, в качеството на залогодател, обезпечаващ вземането на заемодателя по този договор – ищеца. Молбата следва да се остави без уважение. Независимо, че липсва доказателство, установяващо финансова възможност на молителя да заплати определената държавна такса, настоящият състав намира, че затаяването на факти / участие в търговски дружества /, относими към подлежащо на деклариране обстоятелство – източници на доходи, както и заявяването на неубедителни и неподлежащи на проверка такива – досежно принадлежността на обезпечените с ипотеки вземания и съдбата им, с оглед вероятното / предвид заличаването им / ,а и признато от молителя, удовлетворяване - е достатъчно да компрометира истинността на декларираната липса на доходи. Настоящият състав намира, че на преценка подлежат единствено декларирани, под страх от наказателна отговорност, факти и обстоятелства, спрямо които е възможна проверка. Не е такъв - подлежащ на независима проверка и потвърждаване – твърдения от молителя факт, че обезпечените с ипотеки - при това с множество обекти, чиято пазарна оценка е трудно да се приеме, че кореспондира с размера им, а напротив – твърде е вероятно да го надхвърля – вземания от 22 000 евро и 5 600 евро принадлежат на баща му и при сключването им А. Ерокхине е действал като негово подставено лице. Нито подлежи на независима проверка - при признато в самите договори, с качество на разписка, предаване на сумите - факта, че такива суми в заем са били действително предоставени от А. Ерокхине, респ. са му възстановени. Отделно остава неубедителна причината, поради която А. Ерокхине се е задължил да действа като подставено лице на баща си. Тези, неподлежащи на проверка и потвърждаване обстоятелства – по същество, ползващи молителя изявления, без материална доказателствена сила – не следва да бъдат съобразявани. Като страна по обезпечените с ипотека сделки, съобразно изричните указания на настоящия състав, молителят би могъл да докаже вида, респ. действителния размер на обезпечените си права със самите договори за ипотека, но не го е сторил. С непредставянето им и без съответно деклариране / извън несъобразимото, по гореизложените причини, твърдение за симулативност / са останали неизпълнени и указанията на съда молителят да посочи вида на собствената си престация по обезпечените сделки, респ. да декларира произхода на средствата за същата, както и съдбата на полученото в изпълнение на тези сделки, като се съобрази вероятно значителен размер на същото / изводимо от вида и броя на ипотекираните обекти /. Отделно остава съмнението доколко обезпечените сделки не са от вид, осигуряващ за молителя доходи и към момента. Здравословното състояние на ищеца, макар значително влошено, не изключва упражняване на дейност – източник на приходи, от какъвто същият се нуждае не само за собствената си издръжка, но и за дължимата такава за двете си непълнолетни деца. В този смисъл, неубедителна е и декларацията на ищеца, че е издържан изцяло от родителите си, още повече - постоянно пребивавайки в България – държава, различна от тяхното местоживеене / предвид сочения в договорите за заем адрес / и различна от държавата на собственото му гражданство – А.. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение