Определение № 9435 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК, образувано по две подадени от Н. В. В. от гр. София частни жалби. Първата жалба е с вх. № 21675/02.07.2024 г. срещу разпореждане № 8575/13.06.2024 г. по адм. дело № 3948/2024 г. на АССГ, с което на основание чл. 158, ал. 3 от АПК се оставя без разглеждане жалбата на В. против решение на кмета на район Красно село – Столична община с № РКС24-РИ09-15/08.03.2024 година. Частната жалба е в срок, с молба от 01.04.2025 са отстранени нередовностите /приподписана е и е внесена държавна такса/. На основание чл. 213а, ал. 7 от АПК препис от нея не се изпраща. Втората частна жалба на В. е с вх. № 33893/18.12.2024 г. срещу определение № 21439/28.10.2024 г. по същото първоинстанционно дело, посочено по-горе, с което се отказва предоставянето на правна помощ на жалбоподателя. Оспорването е допустимо, като на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК държавна такса не се дължи и препис не се връчва. Като съобрази доводите на оспорващото лице и данните по делото, настоящата инстанция приема, че първата частна жалба е основателна, а втората частна жалба е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Видно е, че с разпореждане от 23.04.2024 г. съдията докладчик от АССГ е оставил производството без движение на основание чл. 158, ал. 1 от АПК, като е дал указания на В. да представи доказателства за внесена държавна такса от 10 лева в 7 дневен срок, дължима по жалбата му по ЗДОИ срещу решението на кмета на район Красно село, постановено по ЗДОИ. Опитите това разпореждане да бъде връчено чрез призовкар на жалбоподателя на посочения от него адрес са били неуспешни, което е принудило съда да разпореди поставянето на обявление по чл. 18а, ал. 9 от АПК, което е извършено на 31.05.2024 година. При това положение, предвид съдържанието на цитираната разпоредба, законовият 7 дневен срок за внасяне на държавната такса изтича не на 07.06.2024 г., докогато е следвало В. да се яви в съда за получаване на съдебните книжа. До тази дата е меродавно уведомлението с указанието и едва след нея започва да тече 7 дневният срок, в който същият е следвало да го изпълни, като внесе дължимата такса от 10 лева. Доказателствата по делото категорично сочат на внасяне на сумата в последния ден на срока - на 14.06.2024 г., което обаче е след преждевременното произнасяне на съда с оспореното разпореждане от 13.06.2024 година. Следователно налице е основание за отмяна на този съдебен акт като незаконосъобразен и необоснован, като делото в тази му част следва да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно разглеждане по същество на подадената жалба по ЗДОИ. Що се касае до втората частна жалба, правилно съдът е приел, че няма основания съгласно действащата нормативна уредба да се предостави на жалбоподателя В. исканата правна помощ за производството пред Върховния административен съд по първата частна жалба – срещу разпореждане № 8575/13.06.2024 година. Изводът е, че това е неоправдано от гледна точна на ползата, която помощта би донесла на жалбоподателя. Мотивите на съда са обстойни и се споделят като правилни от настоящата инстанция, поради което е безпредметно повтарянето им. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно определение на АССГ от 28.10.2024 г. и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение