Решение № 8206 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2089/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от В. П. С., чрез адв. Митрев, срещу решение № 193/16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1556/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на община Хасково, в представен писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. В представена допълнителна молба от главен юрисконсулт Василева, процесуален представител на кмета на община Хасково, оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа отговора на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № УТ-381/15.08.2025 г. на заместник-кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 2 е наредено да се премахне незаконен строеж "4 броя стоманобетонни стени", находящи се в поземлен имот с идентификатор 77195.715.235 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: [улица], гр. Хасково, собственост на В. П. С.. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване с оглед разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, местонахождението на имота и представената заповед № РД-947/07.08.2025 г. на кмета на община Хасково. Съдът е приел, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който строеж е извършен без разрешение за строеж и други строителни книжа, необходими по аргумент от чл. 148 и чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Прието е, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което обжалваната заповед се явява издадена при спазване на материалноправните предпоставки на цитираната разпоредба, респ. административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Съгласно описанието на незаконния строеж, същият съставлява "4 броя стоманобетонни стени" – северната стена е с размери 0.25м/6.60м и височина 1.30м, източната стена е с размери 0.25м/5.50м и височина 1.40м, двете южни стени са с размери 0.25м/6.60м и височина 1.50м и 0.25м/6.60м и височина 1.60м. Установено е, че строежът е построен през месец юли 2025 г. и е разположен в източната част на поземлен имот с идентификатор 77195.715.235 по КК на гр. Хасково. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е изяснено, че четирите стоманобетонови стени попадат в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи са VI-та категория строеж. Изложени са мотиви, че в случая не се касае за търпим строеж, с оглед безспорно установената по делото година на неговото извършване. Така постановеното решение е материално и процесулно законосъобразно и обосновано. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото – писмени и гласни, анализ на заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи, а именно: Обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е и законосъобразна, а адресатът на заповедта е собственик и изпълнител на строежа. Описаните в процесната заповед обекти са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от „шеста категория“ съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, незаконнни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, изградени в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, а именно, че за тях не е издавано разрешение за строеж. В изпълнение на задълженията си, съдът е изследвал въпроса за „търпимост“ на процесните строежи, с оглед периода на изграждането им и направеният правен извод е резултат на правилно тълкуване на относимите правни норми. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на касатора. По отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответния административен орган, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, жалбоподателят следва да му заплати направените разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,