Определение № 7399 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 1307 от 09.06.2026г., постановено по адм.д. № 432/2026г. Административен съд – Перник, II-ри състав, е отхвърлил искането на М. М. В. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № 881 от 28.05.2026 година, издадена от Кмета на община Перник. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от М. М. В., [ЕГН], с адрес гр.Перник, [улица], [адрес], чрез пълномощника му адв. К. Петров. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение на Административен съд – Перник е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд – Перник като неправилно и вместо него да постанови друго такова, с което да спре предварителното изпълнение на Заповед № 881 от 28.05.2026 година, издадена от Кмета на община Перник. Ответният по частна жалба кмет на Община Перник чрез своя процесуален представител ст.юрисконсулт К. Левтерова взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд Перник е отхвърлил искането на М. М. В. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № 881 от 28.05.2026 година, издадена от Кмета на община Перник, с която е разпоредено да се изземе от жалбоподателя имот общинска собственост – апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Перник, [адрес]. Прието е, че искането за спиране на предварителното изпълнение е направено в хода на висящо съдебно производство по оспорване на административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на специален закон – чл. 65, ал. 4 от ЗОбС и не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на него, поради което и по аргумент от разпоредбите на чл. 166, ал. 4 от АПК, във вр. с ал. 2 от АПК, същото е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Решаващият съд е приел, че искането е неоснователно, като систематизирани аргументите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е нормата на чл.65,ал.4 ЗОбщС. Прието е, че доколкото специалният закон - ЗОбС не предвижда основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедите по чл. 65, ал. 1, за които суспензивния ефект на жалбата е дерогиран, приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с ал. 2 от АПК и съобразно тази норма, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. 2. Отбелязано е, че административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт и административният орган, издал този административен акт не е длъжен да излага мотиви относно съществуването на предвидените в чл. 60 от АПК условия. Посочено е, че законодателят е приел, че този акт подлежи на предварително изпълнение, поради важността на обществения интерес, който обслужва, като се презюмира една или всички предпоставки в чл. 60, ал. 1 от АПК. Обоснован е извод, че при тази нормативна уредба, при отправено искане по чл. 166, ал. 2 от АПК, именно молителят е този, който следва да твърди и да доказва значителна или трудно-поправима вреда, а също така и да установи наличие на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за изземване – чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. 3. Отбелязано е, че с искането за спиране изпълнението на заповедта се сочи, че това е единственото им жилище и чрез изземването ще се наруши нормалният им начин на живот, и по този начин ще им се причинят значителни и трудно поправими вреди. Според съда формулираното по този начин искането е общо и бланкетно, липсва конкретика в какво конкретно ще се изразят значителните имуществени вреди, нито са представени доказателства за евентуалното им установяване по вид и размер, както и че тези вреди са в резултат на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Цитирана е съответна съдебна практика. 4. На отделен ред са изложени мотиви, че според съда изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Добавено е, че това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с нормативно предвидените основания; в тази връзка, оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид и значителност. В продължение е прието,че с успоредно с изложеното следва да се установи и настъпването им в степен на достатъчна вероятност, като нормативното изискване налага вредите да настъпят в резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. Изграден е извод, че във всеки конкретен случай съдът трябва да прецени дали незабавното изпълнение би причинило на адресата на акта значителна или труднопоправима вреда поради настъпването на нови факти и обстоятелства. 5. Първоинстанционният съд е приел, че в случая вреди на практика не са посочени нито по вид, нито по размер. Изложеното, че изземването ще наруши нормалният им начин на живот би могло да се възприеме в чисто човешки план, но то не обосновава само по себе си основателност на искането. 6. На отделен ред е отбелязано, че относно вредите, жалбоподателят следва да установи, че съществува реална опасност да понесе такива вреди и второ да докаже тяхната "значителност". Според съда посочените в искането вреди, като разходи за ремонт и нематериални вреди не могат да се определят като такива по смисъла вложен в чл. 166, ал. 2 от АПК и още повече тези вреди да са в следствие на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Прието е, че жалбоподателя не обосновава вредите по вид и размер, и не представя никакви доказателства, относими към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, респективно обосноваващи неговата основателност, не се установяват и не се доказват конкретни евентуални преки вреди, които би претърпял от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. 7. Добавено е, че искането не се позова и на новонастъпили обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК, представените удостоверения за раждане на двете деца, съответно на 12 и 9 години не представляват новонастъпило обстоятелство. В обобщение е направен краен извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Определението на Административен съд Перник е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В частната жалба на М. М. В. се поддържат оплаквания за неправилност на определението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 във вр. с чл.236 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е необосновано е приел, че последиците от изземване на единственото жилище на семейство с малолетни деца има само „чисто човешки план“, което е в пряко противоречие с константната практика на ВАС и стандартите по чл.8 Европейската конвенция по правата на човека. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал представените удостоверения за раждане на малолетните деца, както и неправилно е тълкувал понятието „нови обстоятелства“ по смисъла на чл.166,ал.2 АПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС предварително изпълнение на заповедта за изземане на общински имот, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия ако би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда (чл. 166, ал. 2 АПК). В случая първоинстанционният съд не е съобразил представените пред него доказателства относно това, че въпросният имот е единствено жилище за жалбоподателя и семейството му, което включва и две малолетни деца. Отделно по това по делото е спорно и обстоятелството относно прекратяването на наемното правоотвошение по отношение на въпросното жилище. Изложеното следва да бъде преценено като основание за спиране на предварителното изпълнение на заповедта по чл. 166, ал. 2 АПК. Като е приел, че не са налице основания за спиране, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се допусне спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Водим от и на основание чл. 222, ал.1 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,