Решение № 1401 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12153/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на „Алексмакс“ ООД, представено от адв. Желязкова, против решение № 11211/16.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2310/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение рег. № 32-976831/20.08.2024 г. на директора на ТД Митница Варна към митническа декларация MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023г.. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доводите му за процесуални опущения на съда при откриването на производство за проверка на истинността на представени от него разписки за извършени плащания, както и за противоречие с материалния закон на правните му изводи за наличието на основания за съмнение у митническите органи относно достоверността на декларираната митническа стойност и за правилно определяне на митническата стойност по приетата стойност на сходни стоки. Иска отмяна на съдебното решение и на административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция „Митници“ отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойности на стока с номер 25 по митническа декларация с MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023г. Определил е нова митническата стойност на внесената от „Алексмакс“ ООД стока № 25 по митническата декларация при съпоставка с приетата митническа стойност на определените като сходни стоки по МД с MRN 23BG004300006199R6/13.09.2023 г.. За стока № 47 към МС е добавена сумата 840 EUR по дебитно писмо от 22.09.2023 г., която не е била включена в декларираната фактурна стойност. Извършена е корекция на методи на определяне на стойността по декларацията и са преизчислени публичните задължения с определяне на ДДС за досъбиране в размер 4 052.52 лева. По констатациите на митническия орган стоките, които „Алексмакс“ ООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Турция и държава на износа Турция. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност на стока № 25 е съпоставена със средностатистическата стойност на изследвани 203 записи при внос за последните три месеца на стоки със същия код по ТАРИК 6203423100. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС. Изборът да се определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ МКС по договорната стойност на сходни стоки е мотивиран с липсата на декларирани МС на идентични стоки в приблизително същия период. Съпоставената стока е от друг производител и модел, но от същата марка и състав на тъканта. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу индивидуалния административен акт. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Описал е динамичния фактически състав по издаването на административния акт. Правните изводи на съда са за издаване на утежняващия акт от компетентен митнически орган, във формата за действителност, с дължимото съдържание, без да са допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Според първостепенния съд са доказани основанията за отхвърляне на декларираната договорна стойност и за преход към вторичните методи, а и за избора на конкретните методи. Било установено сходство със съпоставената стока по МД с приета митническа стойност. По съпоставената митническата декларация за внос от трето лице „Богара“ ООД с MRN 23BG004300006199R6/13.09.2023 г. допуснатата до свободно обращение стока е мъжки панталони деним със съдържание 98% памук и 2% еластан. Стока № 25 по проверяваната МД представлявала панталон деним унисекс, с поставен етикет, на който е отбелязан съставът на панталона, а именно – 98% памук и 2% еластан. Мострата на внесената от „Алексмакс“ ООД стока била изработена от 98% памук и 2% ликра. Стоките и по двете митнически декларации представлявали панталони деним с еднаква марка - PAUSE JEANS, еднакъв произход – Турция, подобни характеристики и съставни материали, което им позволявало да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Митническото право на Съюза не съдържало изискване съпоставените стоки да са от един и същи производител. Съдът е обсъдил интензитета на осъществявания от „Богара“ ООД внос, условията на доставките по фактурите към съпоставените МД и цената на стоките на килограм и единична цена за брой. Без да има конкретни оплаквания срещу тази част от административния акт, инстанцията по същество е приела, че е правомерно извършеното от митническия орган коригиране на декларираната МС на стока № 47 с прибавяне на платеното по дебитно известие № 20230000055/22.09.2023 г., тъй като така се постигало съответствие с изискванията към договорната стойност по чл. 70, § 1 и § 2 от МКС като база на митническата стойност. Обобщението на съда е, че актът с който е отказано приемането на декларираната МС и е определена нова, е законосъобразен. Решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати нарушения от съда в процеса на доказване. В о.с.з на 24.06.2026 г. съдът е открил производство по оспорване на авторството на 5 броя разписки и е постановил проверка на истинността на тези документи. Аксиоматично е разбирането в правната теория, че оспорването на истинността на документа може да обхване авторството на изявлението или достоверността му. В първия случай се оспорва автентичността на документа, а във втория – верността му. Доколкото частните документи се ползват само с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, то за тях оспорването на истинността се ограничава до проверка на авторството. В тези предели е разпоредената от съда проверка, поради което определението му съответства на процесуалния закон. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със средностатистическата стойност на допуснати за свободно обращение стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Турция. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Титулярят на режима не е оспорил начинът на изчисляване на средностатистическата стойност, с която е съпоставена декларираната от него МС, а разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че средностатистическата цена е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/. Верни са съжденията на инстанцията по същество за правилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоката подлежаща на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Правилно съдът е възприел сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, като е съобразил състава на плата, от които са изработени и обстоятелството, че са от една търговска марка. Коректно е отговорил на довода за единичното тегло на остойностяваните и съпоставените стоки и на броя на извършените вносове. Още в извънсъдебната фаза на производството е изследвано търговското равнище, на което са придобити стоките по двете митнически декларации, като не се твърди и не се установява да е извършен внос на сходни стоки, произведени от лицето, произвело стоките, чиято стойност се определя. Затова и липсва основание за корекцията по чл. 141, § 1, ал. 2 от Регламента за изпълнение или за отричане на стойността на съпоставената стока на основанието по чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение. В поредицата от стойности на внесени стоки по четирите МД за извършен внос от „Богара“ ООД има и по-ниски цени лева/брой (факт от значение за преценката по чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение), но с изборът на стойността по конкретната МД заради най-голямата близост в количеството с остойностяваните стоки се постига ефекта на корекцията по чл. 141, § 1, ал. 2, изр. 2 от Регламента за изпълнение. Щом съпоставените стоки са сходни на остойностяваните, то е в съответствие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на тези сходни стоки. Липсват касационни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта му за разрешаване на спора за законосъобразността на административния акт относно установените допълнителни публични задължения в резултат на корекция на декларираната договорна стойност на стока № 47 от МД и с арг. от чл. 218, ал. 1 и чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК тази част от решението е извън обхвата на инстанционния контрол. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Агенция „Митници“ (арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК) се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 127.83 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /сумата е определена чрез превалутиране и закръгляване на 250 лева по правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,