Решение № 3275 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Бургас с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, срещу Решение № 1581 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2287 по описа на Административния съд – Бургас за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Община Бургас е осъдена да заплати на Д. Д. Т. сумата от 6 950, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невръщането на внесените от нея депозити за участие в търгове за закупуването на два общински имота в кв. Банево, гр. Бургас – УПИ XVIII-общ. и УПИ XIX-общ., кв. 26 по плана на кв. Банево, гр. Бургас и причинени й от действието на отменената, като незаконосъобразна, забрана за възстановяване на депозити, предвидена в нормата на чл. 72, т. 1 от Наредба на Общински съвет – Бургас за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи (НРПУРОИВ/Наредба/та), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба (16.12.2024 г.), до окончателното му плащане. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати в полза на ищцата 1 210, 00 лв. разноски за първоинстанционното производство. Касационният жалбоподател оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт по съображения за постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява становище, че доколкото депозитите за участие в търговете за закупуване на двата процесни имота са заплатени от ищцата и ответник по касация преди отмяната на чл. 72, т. 1 от Наредбата, подзаконовият нормативен акт е породил валидни правни последици и претендиращата обезвреда не може да понесе вреди от прилагането на подзаконови правни норми в периода на тяхното действие. Счита, че отмяната на чл. 72, т. 1 от Наредбата е неотносима към извършеното плащане на депозитите, както и че самото то не съставлява имуществена вреда за ищцата. За да подкрепи тезата си, че по делото не се установява кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Община Бургас за вреди, черпи аргументи от приетото по Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2015 г. Иска отмяната на атакувания съдебен акт с произтичащите от това правни последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – Д. Д. Т., [ЕГН], с настоящ адрес в гр. Бургас, [адрес], оспорва касационната жалба, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като провери валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимите материалноправни разпоредби и обсъди посочените в касационната жалба възражения, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд – Бургас е приел, че е сезиран от Д. Д. Т. с иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена против Община Бургас, за осъждането й, да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 6 950, 00 лв. от които: 3 660, 00 лв. депозит за участие в публичен търг с тайно наддаване за закупуването на общински недвижим имот УПИ XVIII-общ., кв. 26, по плана на кв. Банево, гр. Бургас, отреден за жилищно строителство и 3 290, 00 лв. депозит за участие в публичен търг с тайно наддаване за закупуването на общински недвижим имот УПИ XIX-общ. в кв. 26, по плана на кв. Банево, гр. Бургас, отреден за жилищно строителство, причинени й от действието на отменената като незаконосъобразна, забрана за възстановяване на депозити, предвидена в чл. 72, т. 1 от Наредба на Общински съвет – Бургас за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, както и от неуреждане на възникналите между страните в резултат на отмяната имуществените отношения, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Със Заявления, вх. № 94-01-33012/20.09.2022 г. и вх. № 94-01-33014/20.09.2022 г. Т. подала тръжна документация за участие в публичен търг с тайно наддаване за закупуването на следните недвижими имоти в кв. Банево, гр. Бургас: УПИ XVІІI-общ., кв. 26, с площ от 574 кв. м., представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.705.1562, с начална тръжна цена 36 600, 00 лв. и УПИ XIX-общ., кв. 26, с площ 519 кв. м., представляващ ПИ с идентификатор 07079.705.1563, с начална тръжна цена 32 900, 00 лв. За участие в тръжната процедура ищцата внесла депозити за участие по сметка на Община Бургас (л. 5 и л. 6 от първоинстанционното дело) в размер на сумата от 3 660, 00 лв. за първия имот и на сумата от 3 290, 00 лв. за втория имот. Със Заповед № 3771/27.10.2022 г. (л. 78, пак там) и Заповед № 3769/27.10.2022 г. (л. 120, пак там) за купувач и на двата имота е определено лицето С. Я. Д. и с нея Община Бургас сключила договори за продажбата им. С молба, вх. рег. № 94-01-33012/1/09.11.2022 г., адресирана до кмета на Община Бургас (л. 93, пак там) Т. поискала да й бъде върната сумата по двата депозита или общо 6, 950 лв. Последвало изготвянето от страна на общинската администрация на няколко писма с идентично съдържание, едно от които с рег. № 94-01-33012/3/23.12.2022 г. (л. 85 и л. 86, пак там) е връчено надлежно на ищцата (копие на известие за доставяне на л. 84, пак там). С него е отговорено, че съгласно протокола от заседанието на тръжната комисия, Т. е подала в срок офертите за участие, но не е присъствала на заседанието на комисията, въпреки изричното изискване на чл. 70, ал. 1 НРПУРОИВ, поради което на основание чл. 72, т. 1 от същата Наредба, внесените от нея два депозита не могат да й бъдат възстановени. Във връзка с отказа, Т. подала сигнал до Окръжна прокуратура – Бургас, вх. № 362/2023 от 18.01.2023 г. с искане да се подаде протест срещу чл. 72, т. 1 НРПУРОИВ. След предявяването на такъв от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, с Решение № 640/19.06.2023 г. по адм. дело № 421/2023 г. на Административния съд – Бургас (л. 19-22, пак там), оставено в сила с Решение № 8042/27.06.2024 г. по адм. дело № 8729/2023 г. на Върховния административен съд (л. 17-18), оспорената разпоредба на чл. 72, т. 1 НРПУРОИВ е отменена като незаконосъобразна. С решение по т. 2 от Протокол № 10 от заседание на Общински съвет – Бургас, проведено на 23.04.2024 г. (л. 167-181, пак там), разпоредбата на чл. 72, т. 1 НРПУРОИВ е изменена от издаващия орган, като е отпаднало предвиждането депозитите за участие в публичен търг с тайно наддаване да не се възстановяват, ако кандидатът подал заявление за участие, не се яви на търга. При така установените фактически обстоятелства, административният съд е формирал следните изводи: Приел е допустимост и основателност на исковата претенция за имуществени вреди, причинени от действието на отменена като незаконосъобразна, разпоредба от подзаконов нормативен акт. Относно допустимостта, е посочил, че с измененията и допълненията в ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г., законодателят е разширил материалноправния обхват на отговорността на държавата и общините за вреди като искът за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, се явява допустим, включително и за периода преди отмяната на подзаконовия нормативен акт като незаконосъобразен и въпреки разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК. Мотивирал се е, че отмяната на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт занапред не означава, че последиците от действието му до този момент се заличават автоматично. Счел е, че задължението на компетентния орган служебно да уреди правните последици, възникнали от отменен, като унищожаем подзаконов нормативен акт в 3-месечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение за тази отмяна, не препятства правната възможност да се търси обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респ. допустимостта на иск с такова правно основание. По съществото на спора е преценил, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на изискуемите предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Община Бургас за вреди – отменена по надлежния ред незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт – НРПУРОИВ, от действието на която ищцата е претърпяла имуществена вреда, представляваща заплатените, но невърнати й от Община Бургас депозити за участие в публичен търг с тайно наддаване за закупуването на поземлени имоти, представляващи УПИ XVІІI-общ. и УПИ XIX-общ в кв. Банево, гр. Бургас. Посочил е, че ответникът по иска не е изпълнил задължението си по чл. 195, ал. 2 АПК за служебно уреждане на последиците от отменената разпоредба. Като формирал решаващия извод за доказаност на предявения иск по основание и размер, съдът е определил размера на обезщетението за имуществени вреди, така както е претендиран. Уважил е акцесорната претенция за лихва. Присъдил е разноски в полза на ищцата и ответник по касация на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява решението като валидно, допустимо и правилно. Въпросът, повдигнат с касационната жалба е правен, а не по фактите, така както са установени от административния съд. Поддържаното от касатора възражение, за невъзможност ищцата да понесе вреди от прилагането на подзаконовата норма в периода на действието й, не може да се сподели. С допълнението на чл. 1 ЗОДОВ, направено със Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), разпоредбата е допълнена със следния текст „...както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“. С новото законодателно разрешение е създадена правна възможност за лицата да търсят обезвреда за вредите, които те са понесли от действието на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт или конкретна норма/норми от него, в периода на действието му, до отмяната му като незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК не води до друг извод и не изключва правото на обезщетение за този период. При отмяна на подзаконова разпоредба поради незаконосъобразността й, решението действа занапред по силата на чл. 195, ал. 1 АПК, но това законодателно решение не санира незаконосъобразната административната дейност по приемането на тази норма. Съдебната отмяната на подзаконов нормативен акт или на разпоредба/разпоредби от него означава, че административният орган, който го е приел не си е свършил работата според всички изисквания на закона за това, т.е. налице е незаконосъобразна административна дейност. Този извод следва и от чл. 195, ал. 2 АПК. С тази разпоредба, законодателят е натоварил административния орган, извършил незаконосъобразната административна дейност да уреди последиците от нея. Заглавието на чл.1 ЗОДОВ е "Отговорност за дейност на администрацията", а от съдържанието на разпоредбата следва, че отговорността на държавата и общините е за незаконосъобразна административна дейност, която се изпълнява чрез актове, действия и бездействия на длъжностни лица и органи на съответната администрация. Тоест, независимо, че по силата на закона отменената като незаконосъобразна подзаконова норма престава да действа занапред, то приемането й е резултат на незаконосъобразна административна дейност, която е основание за отговорността на общината, в конкретния случай, за вреди която действието й е причинила на ищцата, както и от бездействието на общината да уреди неблагоприятните последиците за ищцата от незаконосъобразната административна дейност по приемането на незаконосъобразната норма. Обоснован и верен е изводът на първоинстанционния съд, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1, предл. последно ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Община Бургас за вреди. Налице е незаконосъобразна дейност на Общински съвет - Бургас по приемането на незаконосъобразна правна норма от подзаконов нормативен акт – чл. 72, т. 1 от Наредба на Общински съвет – Бургас за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, отменена от съда, както и бездействие на органа да уреди правните последици след отмяната на незаконосъобразната норма. От тази незаконосъобразна административна дейност за Т. са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото й със сумата от 6 950, 00 лева. По тези съображения решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като от съдържанието на сключения на 25.03.2025 г. между Т. и Адвокатско дружество „Радулов, Петров, Димитров & Козарoв“ договор за правна и защита и съдействие (л. 15 от касационното дело) не може да бъде формиран извод, че платената сума от 1 200, 00 лв. е за адвокатско възнаграждeние за осъществена в полза на Т. правна помощ по адм. дело № 3476/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Липсва индивидуализиране за кое касационно производство, образувано пред Върховния административен съд, е изготвен „отговор по жалба“ и по кое дело по описа на настоящия съд ще се осъществява „процесуално представителство“. Изобщо липсват каквито и да било данни, въз основа на които може да се приеме, че адвокатският хонорар е заплатен във връзка с обжалването пред настоящия съд на Решение № 1581/18.02.2025 г. по адм. дело № 2287/2024 г. на Административния съд – Бургас. При това положение претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия