Определение № 3131 от 07.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 636/2025 г.

Производството е по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, в редакцията на разпоредбата към ДВ бр. 8/24.01.2017г. / понастоящем с изменено заглавие – Закон за арбитража, обн. ДВ бр. 63 от 2025 г. /. Образувано е по искове на Д. С. Н. и Л. А. Д. против „Профи Кредит България„ ЕООД, за прогласяване нищожност на постановеното по иск на ответника срещу наследодателя на ищците – С. Д. Д. / починал на 09.02.2018 г. / арбитражно решение № 1042/11.09.2019 г. по арб. дело № 1042/2014 г. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова, с което С. Д. е осъден да заплати на „ Профи Кредит България„ ЕООД сумата от 6 968, 13 лева, ведно със законната лихва върху същата от постановяване на решението до изплащането й, както и 528,73 лева разноски за арбитражното производство. Ищците твърдят, че наследодателят им не е получил арбитражното решение, нито изобщо е уведомен за неговото постановяване, като самите те са узнали за него след справка на 29.01.2025г., по изпълнително дело № 20198940400957 по описа на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес, образувано срещу тях в качеството им на наследници на длъжника С. Д., която справка е била провокирана от наложен запор по сметка на Л. Д. на 17.01.2025г. по същото дело. Ищците изрично уточняват, че поддържат единствено искането си за прогласяване нищожност на арбитражното решение, като постановено срещу потребител, по смисъла на пар.13, т. 1 от ДР на ЗЗП вр. с чл.47, ал. 2 ЗА / редакция към ДВбр. 8 /24.01.2017 г./. Ответникът - „Профи Кредит България„ ЕООД – оспорва иска, като твърди, че предявяването му е извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА, тъй като арбитражното решение е надлежно връчено на наследодателя, чрез съпругата му Л. Д., на 20.04.2015 г. / т.е. приживе на наследодателя /, като се позовават на данни от товарителница за връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 617/2015г. на ЧСИ Б. Б.. С определение от открито заседание на 16.10.2025г. делото е обявено за решаване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, предходно на произнасянето си по съществото на спора, предвид служебния контрол за допустимост на иска, с оглед спазването на преклузивния срок по чл.48, ал. 1 ЗА, приложим в настоящата хипотеза и към искане за прогласяване нищожност на арбитражното решение, установи следното: С отговора на исковата молба е представено известие на куриерска фирма „МиБМ Експрес„ ООД, за връчено на Л. Д. – съпруга на адресата С. Д. Д., писмо, чието съдържание е упоменато като „617/15 ПДИ 29042„. Спорът е внесен в открито съдебно заседание, доколкото с това си съдържание и предвид различие в номерацията на изпълнителните дела / соченото от ищците, по което са конституирани като длъжници и във връзка с което са узнали за постановеното срещу наследодателя им арбитражно решение и посоченото в известието за връчено съобщение /, настоящият състав е приел, че представеното съобщение не установява връчена призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано срещу наследодателя С. Д., с изпълнително основание тук атакуваното арбитражно решение. Такава идентичност, обаче, е установена с представената последващо / с молба от 24.09.2025 г. / покана за доброволно изпълнение, адресирана до С. Д., чийто изходящ номер съвпада с посочения в известието за връчване / 29042 /, като съвпадат и номера на изпълнителното дело / 617/15 / и ЧСИ, при който е било образувано срещу наследодателя / Б. Б. /. От съдържанието на ПДИ е видно, че изпълнително основание за образуване на изпълнителното производство е тук атакуваното арбитражно решение. Поканата е връчена на съпругата на С. Д., приживе на същия – на 20.04.2015 г. / починал на 09.02.2018 г. /. Следователно, още приживе на наследодателя и дори преди влизане в сила на изменението на чл. 47, ал. 2 ЗА / обн. ДВ бр. 8 / 24.01.2017 г. / е изтекъл преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА, за атакуване на арбитражното решение. Арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено преди ЗИДГПК / обн. ДВ бр.8 от 24.01.2017 г. /. Съгласно пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК / обн. ДВ бр.8/2017 год. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител, по смисъла на пар.13 ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според пар. 8, т. 5 от ЗИД на ГПК обн. ДВ бр. 8 / 2017 г., арбитражните решения постановени по спорове, предмета на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Последователна и непротиворечива е формираната от ВКС практика, приемаща че правилото на пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на допустим иск за отмяна, предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс или е допустимо образувано след влизане в сила на изменението. Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т.3 на конст. дело № 15/2002 год., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА – следващия, факултативен стадий. Съгласно действащата към момента на предявяване на исковете по чл. 47, ал.2 ЗА / редакция ДВ бр. 8 / 2017 г. / нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд, поради неарбитрируемост на спора / чл.19, ал. 1 ГПК вр. с пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес допустимо е преминала в своя втори стадий или такъв е допустимо да бъде иницииран тепърва и това положение е заварено или следва измененията на процесуалния кодекс / чл.19, ал.1 ГПК /, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория – факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварени или допустимо предявени след изменението съдебни производства по чл. 47 ЗА и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В този смисъл се тълкува и нормата на пар. 26 от ПЗР на ЗИДЗМТА, обр. ДВ бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г., според която: „ Иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон / ЗИДЗМТА обн. бр. 63/2025 г. /, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението„. След влизането на изменението в сила, предявяването на исковете за нищожност на арбитражно решение не е ограничено с преклузивен срок, но настоящия случай не е такъв. Като процесуално недопустима – поради неспазен преклузивен срок за предявяване на иск по чл. 47 ЗА, съгласно чл.48, ал.1 от същия закон - исковата молба изключва произнасяне по действителността на арбитражното решение, тъй като не се касае за допустимо пред ВКС производство - като специфична, факултативна част от арбитражния процес, по допустимо предявен, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, иск по чл. 47 ЗА, след влизане в сила на пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. /. Несъстоятелно е възражението на ищците, че ПДИ не следва да се кредитира като доказателство, поради непредставянето й с отговора на исковата молба. Касае се за доказателство, относимо към допустимостта на производството, за която съдът следи служебно по всяко време на делото, поради което и същото не се преклудира в сроковете за реализиране защитата на ответника по съществото на спора. Ищците не са оспорили автентичността на подписа на Л. Д. върху съобщението за връчване на ПДИ на 20.04.2015г., а оспорват връчването му на наследодателя им. Както се коментира по-горе, връчването на ПДИ, приживе на наследодателя, чрез съпругата му Л. Д., е доказано с известието на „МиБМ Експрес„ ООД / лист 46 по номерацията на делото /. ПДИ е представена като подписан от процесуалния представител на ответника препис, при условията на чл. 183, ал. 2 ГПК / с квалифициран електронен подпис /, което е достатъчно за зачитането му като официално заверен документ, съгласно чл. 32 ЗАдв.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение