Решение № 14861 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2017 г.

Решение № 14861 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител, срещу решение № 614/06.10.2017 г., постановено по адм. д. № 201/2017 г. по описа на Административен съд-Хасково (АС-Хасково). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът М. К., чрез процесуален представител в писмено становище и в СЗ оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 3282 з-332/01.02.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на осн. чл. 214, ал. 3 и чл. 215, ал. 5 от ЗМВР, временно е отстранен от длъжност държавният служител мл. инсп. М. К.-старши полицай в 01 група на ГКПП –Капитан Андреево от ГПУ-Свиленград към РДГП Елхово, и е разпоредено изземване на служебните карта, личен знак и оръжие, считано от 16. 00 ч. на 31.01.2017 г. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Решението на Административен съд Хасково е правилно. Правилно съдът е счел, че в случая не са налице предпоставките за отстраняване от длъжност на служителя М. К., а именно да му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест". За да са налице предпоставките за временно отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР, визирани в чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, е необходимо спрямо същия да е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В процесния случай в мотивите на оспорената заповед е посочено постъпило в ГДГП-МВР постановление за задържане от 31.01.2017 г. на П. Ж.-прокурор при ОП Хасково, с което е постановено да се задържи обвиняемия М. К. по ДП № 9/2017 г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково в следствен арест при ОС "ИН" Хасково до явяването и пред ОС гр. Хасково за вземане на мярка за неотклонение "Задържане под стража", но за не повече от 72 часа, считано от 16. 00 ч. на 31.01.2017 г., и да се доведе обвиняемия в ОС-Хасково за съдебното заседание. Видно е, че в случая не се касае за наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" по см. на предвидената в чл. 59, т. 4 от раздел II "Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда" от НПК, каквато е имал предвид законодателя в разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, а за задържане с цел осигуряване явяването на обвиняемия пред съответния първоинстанционен съд -единствено компетентния по см. на чл. 64, ал. 1 от НПК орган, който може да вземе Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. Съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда, каквото задържане е сторено от прокурора при ОП Хасково с процесното постановление. Правилен е извода на съда, че в случая не следва да се прилага и нормата на чл. 215, ал. 5 от ЗМВР, тъй като същата е приложима единствено при наличие материалноправните предпоставки за прилагане на нормата чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, които в настоящия казус не са налице. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Очевидно касатора не прави разлика между наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и задържане на обвиняемия до 72 часа с постановление на прокурора по реда на чл. 62, ал. 4 от НПК, което е с различен характер и цел и не попада сред визираните мерки за неотклонение в т. 3 и т. 4 на чл. 58 от НПК, и каквото задържане е приложено спрямо М. К. процесния случай. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на М. К. следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, като направеното възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на явилия се адвокат А. Попов, осъществяващ процесуално представителство пред касационния съд, и посочено в договор за правна защита и съдействие от 29.08.2019 г. в размер от 1000 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, се редуцира до 400 лв. -предвиденият минимален размер на възнаграждение за една инстанция по административни дела в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение