Определение № 9890 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2025 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Х. М. и С. И. М., чрез адв. Д. Матев, срещу Разпореждане от 20.05.2025 г. по входящ номер № 4200 от 18.03.2025 г. на председателя на Второ отделение на Върховния административен съд, с което на основание чл.213а, ал. 8, във връзка с чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата им с вх. № 4200 от 18.03.2025 г. против Решение № 1259 от 12.02.2025 г. по адм дело № 10841/2024г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което е отменено Решение № 7003/04.07.2024 г. по адм. дело № 2409/2023 г. постановено от АС-Варна и са отхвърлени жалбите на А. Х. М. и С. И. М. срещу Заповед № КС-225А-20/16.08.2023 г. издадена от кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която, на осн.чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, им е наредено да премахнат незаконен строеж: “външен тоалет“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1633 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в с.о „Боровец-юг“ – Варна. Счита разпореждането за неправилно и излага доводи по съществото на спора. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с жалба на А. Х. М. и С. И. М. се оспорва окончателното Решение № 1259 от 12.02.2025 г. по адм дело № 10841/2024г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което е отменено Решение № 7003/04.07.2024 г. по адм. дело № 2409/2023 г. постановено от АС-Варна и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на А. Х. М. и С. И. М. против Заповед № КС-225А-20/16.08.2023 г. издадена от кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която, на осн.чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, им е наредено да премахнат незаконен строеж: “външен тоалет“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1633 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в с.о „Боровец-юг“ – Варна. С оспореното разпореждане, на основание на чл. 213а, ал. 8, във вр. с ал. 2 АПК и чл. 215, т. 4 АПК председателят на Второ отделение на ВАС е оставил без разглеждане жалбата. Развити са съображения, че жалбата е недопустима като подадена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване. Разпореждането е правилно. Така формулираният правен резултат е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Правилна е преценката, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Съдебно-административното производство така, както е уредено в АПК е двуинстанционно (Арг.: чл. 132). Според чл. 208 АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 236 АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. При тази нормативна регламентация следва еднозначният извод, че актовете на съдилищата в административния процес подлежат само на двуинстанционно разглеждане. Предвид обстоятелството, че съдебният спор вече е приключил с окончателен съдебен акт, повторната му преценка въз основа на наведените в жалбата оплаквания е недопустима. С постановяване на акта на действащия като касационна инстанция тричленен състав на Върховния административен съд са изчерпани регламентираните в АПК процесуални способи за проверка на съдебното произнасяне по защита на правото на достъп до съд. С оглед стабилитета на правния оборот и при липсата на процесуален ред, по който да се оспорват, решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в касационно производство, не могат да бъдат атакувани (Виж: чл. 223 АПК), както и не могат да бъдат преразглеждани от постановилия ги съдебен състав. Следователно в конкретния случай е налице пречка от категорията на абсолютните за разглеждане на повдигнатите доводи на жалбоподателите по същество. При липса на процесуална възможност за оспорване и на основание чл. 215, т. 4, жалбата на А. Х. М. и С. И. М. законосъобразно е оставена без разглеждане. По изложените съображения разпореждането на председателя на второ отделение на Върховния административен съд, констатиращо наличието на отрицателни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на оспорване, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид недопустимостта на предприетия способ за съдебна защита, съдът не дължи произнасяне по останалите искания на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,