Определение № 75 от 11.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 407/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 839 от 23.12.2014 г. по в. т. д. № 1222/2014 г., с което, след отмяна на решение № 398 от 07.08.2014 г. по т. д. № 787/2012 г. на Пловдивски окръжен съд [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 38 448.99 лв. – възнаграждение по договор от 26.08.2011 г. и анекс към него № 1 от 01.11.2011 г., както и сумата 22 685 лв. – неустойка за забава за периода от 04.06.2012 г. до 29.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Към молбата е приложен документ (преводно нареждане от 06.02.2015 г.), издаден от [фирма], от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд е преведена сумата 61 133.99 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от Гл.-счетоводител на съда след извършена служебна справка от 10.02.2015 г. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, а именно - касае се осъдително по своя характер решение; срещу това решение е подадена в срок касационна жалба ( вх. № 888 от 05.02.2015 г., видно от приложеното в. т. д. № 1222/2014 г.) и е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдените суми. Ето защо и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение