Определение № 525 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2015 г.

ВКСIV гражданско отделение17.04.2015 г.докладчик Марио Първанов

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №244 от 05.12.2014 г. по гр. дело №296/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд. ОСЪЖДА СОУ „Х. Б.”, [населено място], област К., да заплати на В. В. К., [населено място], [община], област К., 300 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОУ „Х. Б.”, [населено място], област К., подадена от пълномощника му адвокат Д. Г., срещу въззивно решение №244 от 05.12.2014 г. по гр. дело №296/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение №117 от 29.09.2014 г. по гр. дело №229/2014 г. на Момчилградския районен съд и са уважени предявените от В. В. К. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че със заповед на директора на училището от 02.04.2014 г. са въведени минимални изисквания за заемане на длъжности, включително и за тази на ищцата „счетоводител”. Новото изискване е за завършено висше счетоводно – икономическо образование с образователно – квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” – специалност „Счетоводна отчетност”, „Счетоводство и контрол”, „Счетоводство и анализ”. До утвърждаването на 02.04.2014 г. на новата длъжностна характеристика, изискването за образование за заемане на длъжността „счетоводител” е било – висше икономическо или средно специално – икономическо и образователна степен – „бакалавър” или „магистър”. По делото е установено, че ищцата е завършила висше образование - образователно – квалификационна степен „бакалавър” и специалност „стопанско управление”, както и висше образование - образователно – квалификационна степен „магистър” и специалност „бизнес администрация”. На 30.04.2014 год./деня на уволнението на ищцата/ директорът на училището е сключил срочен трудов договор със С. О. Ю., която е със средно специално образование и квалификация „икономист-счетоводител” за длъжността „счетоводител”, считано от 30.04.2014 год. до 31.10.2014 г. При тази безспорно установена фактическа обстановка е основателен доводът на ищцата за нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с право от страна на работодателя при процесното уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, като волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ обаче включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е налице, когато се установи, че желанието му е чрез законови допустими средства да постигне една – единствена цел - прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. В случая работодателят е променил изискванията за образование за заемане на длъжността „счетоводител” единствено с оглед уволнението на ищцата. Това се установява по несъмнен начин от факта, че след уволнението на ищцата, поради липса на изискуемото образование и специалност, считано от 30.04.2014 г. е назначил на същата длъжност друга служителка, която е със средно специално образование, независимо от поставените от самия работодател изисквания за висше образование и съответна специалност. Без значение е обстоятелството, че трудовият договор с нея е срочен. Сключването на този трудов договор сочи по един несъмнен начин, че изменението от страна на работодателя на изискванията за образование и специалност по никакъв начин не е било свързано с нуждите на работата, а е въведено с оглед уволнението на ищцата. Ответницата по касационната жалба В. В. К., [населено място], [община], област К., оспорва жалбата. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това допустимо ли е работодателят да въведе допълнителни изисквания за професионална квалификация, наред с уредените в нормативен акт; трябва ли работодателят да доказва необходимостта от въвеждане на такива изисквания; може ли съдът да осъществи контрол върху работодателя при упражняване на това негово право и дали има злоупотреба с право ако въведените изисквания са свързани с характера на работата. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №244 от 05.12.2014 г. по гр. дело №296/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд. Повдигнатите правни въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че въведените от работодателя нови изискванията за образование и специалност са свързани с характера на работата, но въпреки това има злоупотреба с право, защото на същото място веднага е назначена служителка, която също не отговаря на новите изисквания. Работодателят е променил изискванията за образование за заемане на длъжността „счетоводител” единствено с оглед уволнението на ищцата, защото веднага е назначил на същата длъжност друга служителка, която е със средно специално образование, независимо от поставените от самия работодател изисквания за висше образование и съответна специалност. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Цитирани разпоредби

4