Решение № 4643 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11697/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 29, ал. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба на С. А. С. от град София срещу Решение № 35488/ 28.10.2025 г., постановено по административно дело № 3156/ 2025 г. на Административен съд- София- град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-1463/ 30.10.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроивозводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на Решение № 35488/ 28.10.2025 г., на Комисията. Касаторът в открито съдебно заседание чрез адвокат М. Славова, поддържа касационната жалба. По същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в самата жалба и в писмени бележки по същество. Ответникът- Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Мутафчийска моли да се остави без уважение касационната жалба, съответно да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и обосновано. Подробни аргументи в подкрепа на това искане са изложени в писмения отговор с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно- за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че правилно съдът е приел, че не е налице твърдяната нищожност. Решението на съда не страдало от касационни пороци и моли да се остави в сила. Върховният административен съд- Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ в производство по чл. 8, ал. 4, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил оспорването на касатора с искане за обявяване нищожността Решение № 2-1463/ 30.10.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че с Протокол № 39 от 30.10.2018 г. /л. 134 и сл. от делото на АССГ/ е отразено заседанието на Комисията и обсъждане на проект на решение за установяване и обявяване принадлежността към Държавна сигурност на лицата по чл. 3, ал. 2, т. 15 от закона, едно от които е С. С.- секретен сътрудник с псевдоним „[заличен текст]“, заемащ публична длъжност– председател на УС на „Варненска корабостроителница“ АД от 09.09.1997 г. до 04.03.1999 г. Посочил, че документи по чл. 25, т. 3 от ЗДРОПБГДСРСБНА, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от закона са следните: документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело Ф1, а. е. 7710 на секретен сътрудник /СС/ „[заличен текст]“ /дело № 17499/86, том II, работно / л. 38-131/; извлечение от рег. дневник /л. 36/, в който под № 17499 е вписана регистрацията на делото на С. като ДОР, с псеводним „[заличен текст]“ на 20.10.1986 г.; Предложение рег. № 49948 от 23.05.1990 г. за унищожаване на дело № 17499 на СС „[заличен текст]“ /л. 132/. С обжалвания по съдебен ред адм. акт- Решение № 2-1463 от 30.10.2018 г. на Комисията в оспорената му част е установена и обявена принадлежността на С. С. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решаващият съд е посочил, че по отношение на обсъждането, касаещо вземане на решение относно С. А. С., се установява, че в протокола изрично е отразено, че от присъствалите шест членове на Комисията всички са гласували „за” установяване и обявяване на принадлежност към бившите служби на ДС в качеството му на секретен сътрудник, псевдоним [заличен текст], с което е спазено изискването за приемане на решенията с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване. Изложеното обосновавало извод, че решението е прието от овластен по закон орган при необходимия кворум и мнозинство. Преценил оспореният в съдебно производство акт за издаден от компетентен административен орган, в рамките на делегираните му правомощия, като съответно не било налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяването му за невалиден. На следващо място сметнал за спазена процедурата по приемане на решението. Същото било издадено в законоустановената писмена форма с предписаното съдържание, като са изложени мотиви, съдържащи фактическите и правни основания за издаването му. Спазени са и процесуалните правила по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно цитираната разпоредба установяване на принадлежност към органите по чл. 1 била задължително за лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 година до извършването на проверката. В същото време решението на Комисията, съдържало необходимите реквизити, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона, поради което адм. съд приел, че не са допуснати нарушения на чл. 59 от АПК, още по-малко такива, които да обосновават нищожност. По тези съображения изложил доводи, че в случая не е налице и превратно упражняване на власт и такова несъответствие със закона, което да влече нищожност, тъй като преследваната с административния акт цел е законоустановена. Съобразно тези доводи жалбата на С. С. е била преценена за неоснователна и отхвърлена. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Настоящия съдебен състав на ВАС, трето отделение намира за правилен извода на АССГ за липса на материалноправни основания за прогласяване нищожност на обжалваното решение на Комисията, с което е обявена принадлежност на жалбоподателя към органите в чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението на съда е постановено при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и обоснованост. В първоинстанционното производство С. А. С. е поискал обявяване нищожността на Решение № 2-1463/ 30.10.2018 г. на Комисията. Административният съд е изследвал основанията, обуславящи нищожност на акта, и обосновано е приел, че актът е издаден от специално създаден със закон колективен орган, действал в случая в рамките на законодателно разписаната му материална компетентност. Решението на Комисията е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.29, ал.2, т.2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Предвид гореизложеното правилно АССГ е стигнал до извода, че оспореният административен акт не е нищожен на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК, тъй като е издаден от компетентен по закон орган и при спазване изискванията за форма. Не са налице и твърдените от касатора други пороци на административния акт, които, макар по принцип основания за неговата унищожаемост – съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Не са налице такива законови нарушения, които да са особено тежки, и да се явяват в непримиримо противоречие с установения в държавата правов ред, поради което да водят до нищожност на акта. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, за това, че решението на Комисията е лишено от валидно правно основание за издаването му. Не се установява същото да е постановено при толкова съществена липса на доказателства за извършваната от лицето дейност като секретен сътрудник- агент, че тези два порока, да обуславят нищожност на административния акт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение, поради това, че не е осигурено разкриване на обективната истина. В производството са събрани допустимите писмени доказателства и е дадена възможност на страните да обсъдят тяхната относимост и достоверност. Съгласно константната практика на ВАС- ЗДРДОПБГДСРСБНА предвижда обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българска народна армия /БНА/, а не на реална конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя принадлежността към службите се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник изброени съответно в ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. При наличието на някои от тези документи, Комисията е длъжна да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА сочи, че изброяването на посочените в нея документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях / включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания/ представлява достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това се доказва от събраните по делото доказателства, а именно – дело Ф1, а. е. 7710 на секретен сътрудник /СС/ „[заличен текст]“/; дело № 17499/86, том II, работно; извлечение от рег. Дневник; Предложение рег. № 49948 от 23.05.1990 г. за унищожаване на дело № 17499 на СС „[заличен текст]“. Това са документи, които попадат в кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА/, като може да се направи обоснован извод, че С. А. С. е осъществявал дейност като секретен сътрудник – агент на ДС. С издаване на адм. акт не е налице посегателство върху основни права, чест и добро име, което да сочи особена, нетърпима за правния ред порочност на направените с решението на Комисията изводи. Съгласно мотивите в приетото Решение № 4/ 26.03.2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г на Конституционният съд правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите по чл. 32, ал. 1 от основния закон не е нарушено от огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури. Дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и достойнство, в който смисъл Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к. д. № 14/ 1997 г. и Решение № 14 от 30 май 2001 г. по к. д. № 7/ 2001 г. При нищожността преценката за законосъобразност се свежда до извеждането на много тежък порок до степен да направи невъзможно съществуването на адм. акт като такъв. Порокът би следвало да е толкова тежък, че да го приравнява на "правно нищо", на несъществуващ факт. В същото време този акт да създава една привидност на правни последици, които заинтересованото лице да има интерес да отстрани. В конкретния случай тази хипотеза не е налице. Решението е издадено в рамките на компетентността на Комисията. При издаването му е спазена установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. С оглед на гореизложеното, обжалваното съдебно решение е валидно допустимо и правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,