Определение № 184 от 30.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Д. М. Д. чрез процесуалния й представител адв.Н. М. с искане постановеното по делото решение да бъде допълнено в частта относно разноските. Молителят поддържа, че макар производството по делото да касае делба, разноските за касационното производство в случая следва да бъдат присъдени, тъй като са направени поради действията на ответната страна. Ответниците Д. К. П. и Л. Г. П. не изразяват становище по основателността на молбата. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение №114/05.07.2019г., постановено по настоящето дело, по реда на чл.293, ал.4 ГПК вр. чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение на Окръжен съд-Хасково, както и порвоинстанционното решение, са обезсилени и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Димитровградския районен съд. Разноски в полза на касатора Д. М. Д. не са присъдени. В подобна хипотеза, когато постановените от въззивния и първоинстанционния съд решения са обезсилени и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съгласно изрично установеното в чл.294, ал.2 ГПК правило съдът при повторното разглеждане на делото се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС. В производството пред ВКС следователно разноски в полза на касатора не се присъждат, дори подадената касационна жалба да е приета за основателна, тъй като спорът не е разрешен по същество. И доколкото в настоящия случай в производството по гр.д.№3383/2018г. тричленният състав на І ГО на ВКС не е разрешил окончателно спора между страните, заявеното по реда на чл.248 ГПК искане следва да се приеме за неоснователно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение