Решение № 8468 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 63/2013 г.

Решение № 8468 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 63/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Даниела Петрова Стойчева против заповед № РД - 15-942 от 10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Стойчева е назначен като държавен служител на длъжност "главен експерт", в звено "Пресцентър и връзки с обществеността", в Министерство на здравеопазването, като заема една от петте щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 01.07.2012 г. С ПМС № 195/28.08.2012 г., обн. ДВ бр. 68/04.09.2012 г., са приети изменения в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, като звено "Пресцентър и връзки с обществеността" е закрито (чл. 20а от правилника е отменен). Създадена е дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол", част от общата администрация на министерството с обща численост от 9 щатни бройки (приложение към чл. 17, ал. 3 от правилника). Дирекция "Международни дейности и протокол", част от специализираната администрация е преименувана на дирекция "Международни дейности, програми и проекти". Въз основа на постановлението министърът на здравеопазването, утвърждава, считано от 08.10.2012 г., ново длъжностно разписание на ведомството. С него е закрит отдел "Протокол" в дирекция "Международни дейности, програми и проекти", в който е съществувала 1 бр. за длъжността "главен експерт". Според новото длъжностно разписание в дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" са предвидени 7 бр. за длъжността "главен експерт", една бройка за "държавен експерт" и една бройка за директор. Съгласно утвърденото от министъра на здравеопазването поименно разписание на длъжностите в Министерство на здравеопазването, в сила от 10.10.2012 г. в дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" са посочени 5 - ма служители, които изпълняват длъжността "главен експерт", 2-ма са назначени на длъжност "старши експерт", а бройката за "държавен експерт" е вакантна. Задълженията на жалбоподателката като "главен експерт" в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" по предходното длъжностно разписание по същността си са идентични със задълженията, предвидени за три от бройките за длъжността "главен експерт" в дирекция "Пресцентър връзки с обществеността и протокол" по длъжностното разписание от 08.10.2012 г. и се различават със задълженията на двама от главните експерти, на които са възложени протоколни функции, съгласно представените по делото длъжностни характеристики, утвърдени от главния секретар на министерството на 19.11.2012 г., за които няма данни да са връчени на служителите (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза). На основание описаните структурни промени със заповед № РД 15 - 942/10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на здравеопазването е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, тъй като материалноправните основания за постановяването й не са осъществени. Административният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след утвърдено във връзка с ПМС № 195/2012 г. ново длъжностно разписание, в сила от 08.10.2012 г. Според последното за длъжността "главен експерт" в новосъздадената дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" са предвидени 7 щатни бройки на част, от които са възложени функции, които в основата си са идентични с изпълняваните от жалбоподателката. Следователно изпълняваните от жалбоподателката служебни функции не са премахнати и е налице увеличение, а не намаление на бройките за посочената длъжност, които от 5 в закритото звено "Пресцентър и връзки с обществеността" и една в закрития отдел "Протокол" стават общо 7. Поради изложеното съдът приема, че длъжността, заемана от жалбоподателката с новото длъжностно разписание не е премахната нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания. Следователно не е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Възражението на ответника, че съкращението е реално, тъй като главните експерти в дирекцията не са седем, а пет, като само за трима функциите са сходни с тези изпълнявани от жалбоподателката, а на останалите са възложени протоколни задължения, не намира опора в доказателствата. Общата численост на министерството и числеността на отделните дирекции се определя с устройствения правилник, а структурата на дирекциите, позициите на отделните длъжности и техния брой се определят с длъжностното разписание. В случая с утвърденото от министъра на здравеопазването от 08.10.2012 г. длъжностно разписание бройките за длъжността "главен експерт" в дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" са седем. Обстоятелството, че утвърденото от 10.10.2012 г. поименно длъжностно разписание за дирекцията не съответства на вида на длъжностите и техния брой, предвидени по длъжностното, не променя горния извод, тъй като, както вече се посочи броят и вида на позициите се определя от длъжностното разписание, а не от поименното, което посочва единствено служителите, които заемат конкретните служебни позиции. Съображенията за липсата на предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предпоставки, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 Министерството на здравеопазването следва да заплати на жалбоподателката сумата 820.00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за вещо лице и за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение