Решение № 4120 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 365/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Министерство на вътрешните работи/МВР/, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Стоев, против Решение № 5012/10.11.2025 г. постановено по адм. дело № 683/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград /АС – Благоевград/, с което е отменена негова Заповед № 8121К-2599/12.03.2025 г. Касаторът по подробно изложени доводи обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че не са спазени в пълнота изискванията за излагане на мотиви по смисъла на чл.172а от АПК. Счита за неправилни изводите на административния съд за липса на доказателства за възникнала служебна необходимост. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от юрк. Стоев. Ответникът – Р. И. Х., чрез процесуалния си представител адв. Шопов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от активно проццесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС – Благоевград е била Заповед № 8121К-2599/12.03.2025 г., издадена от Главния секретар на МВР, с която на основание чл. 165, ал.1 и ал.2, предл. второ ал.3 и ал.5 от Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи /Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г./Наредбата/, Заповед № 8121з-167/20.02.2025 г. на Министъра на вътрешните работи и Докладна записка рег.№ 244р-6927/06.03.2025 г. по описа на ОД на МВР - Благоевград, жалбоподателят, заемащ длъжността инспектор – разузнавач V степен в група “Криминална полиция“ към Районно управление /РУ/ - Петрич при ОД на МВР - Благоевград, е временно преназначен на ръководна длъжност началник на група “Криминална полиция“ към РУ-Петрич при ОД на МВР - Благоевград, със специфично наименование Старши инспектор, за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта. Първоинстанционният съд е приел за установено, че заповедта е издадена по изложени в нея мотиви, дословно възпроизвеждащи съдържащите се в Докладна записка рег. № 244р-6927/06.03.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград съображения, че длъжността Началник на група “Криминална полиция“ в РУ - Петрич при ОД на МВР - Благоевград е вакантна за повече от 30 дни, както и че в щата на тази група са включени 18 длъжности, но срещу трима служители от групата са образувани дисциплинарни производства и те са отстранени от длъжност, включително и началникът на групата. В мотивите на заповедта е посочено, че в РУ - Петрич и в частност в група “Криминална полиция“ съществува напрежение, което се отразява отрицателно на качеството на служебната дейност и съответно на резултатите от нея, като в тази връзка е необходимо назначаването на служител на длъжността Началник на група “Криминална полиция“, който да организира служебната дейност и да положи усилия по овладяване на натрупаното напрежение и подобряване на микроклимата. Заповедта за временно преназначаване е съобщена на преназначения служител Р. И. Х. на 21.03.2025 г., видно от направеното от него собственоръчно отбелязване върху нея, в това число чрез полагането на подпис, че не е съгласен и отказва да заеме длъжността. Отбелязване в същия смисъл жалбоподателят е направил и на 06.03.2025 г. при запознаването му с Докладна записка рег. № 244р-6927/06.03.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград, върху която също е посочил собственоръчно, че се е запознал с предложението и не е съгласен с него. При така установеното от фактическа страна за да постанови решението си, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването, както и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Същата обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е анализирал разпоредбата на чл.165 от ЗМВР, посочена в заповедта като правно основание за преназначаване на служителя, както и дадената в §1, т.23 от ДР на ЗМВР легална дефиниция на понятието "служебна необходимост" и от данните по делото и изложените в заповедта фактически основания на органа е стигнал до извод, че данните по делото не сочат за доказана служебна необходимост от преназначаване на служителя и осъществяване на материалноправните предпоставки на посоченото правно основание по чл.165 от ЗМВР, поради което е отменил заповедта. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. АС - Благоевград не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал нарушения при изграждане на правните си изводи. Последните са логични и последователни, като отразяват формиране на вътрешното убеждение на постановилия решението съдебен състав, поради което решението не е необосновано, каквото основание за отмяна се сочи в касационната жалба. Решението съответства и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗМВР предвижда хипотезите, при които държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост – чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. Легална дефиниция на понятието "служебна необходимост" е дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР: "Служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служителя. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че такива обстоятелства не представляват соченото от административния орган временно овакантяване поради образуване на дисциплинарни производства, на три от общо 18-те включени в група “Криминална полиция“ в РУ - Петрич длъжности /в това число и на длъжността Началник на групата още на 24.01.2025 г./, което обстоятелство единствено обосновава извод за съответствие на процесния акт с изискването на чл. 165, ал. 1 ЗМВР – за отсъствие на титуляра повече от 30 дни, но не и с това по чл. 165, ал. 2, предложение второ от ЗМВР/, както и общо формулираните и некореспондиращи с никакви данни по делото твърдения за “напрежение“ в тази група, затрудняващо нейната служебна дейност. Сочените като причини за издаване на заповедта за преназначаване обстоятелства съдът счита за относими към рутинното изпълнение на законоустановеното обичайно задължение на административния орган да обезпечи кадрово нормалното функциониране на процесната структура от ОД на МВР - Благоевград, а не до внезапно възникнали извънредни обстоятелства, от кръга на предвидените в § 1, т. 23 от ДР но ЗМВР, обуславящи предприемането от органа на допълнителни мерки, извън обичайните, които също са от извънреден характер. Изложените мотиви в акта и в докладната записка не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер, в посочения от закона смисъл, и не обосновават служебна необходимост от временното преназначаване. Съображенията, изложени от органа, с които е мотивирана служебната необходимост, са свързани с обичайното му задължение да обезпечи и следи за нормалното функциониране на структурите на МВР и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които следва да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта и в докладната записка цитирана в него, не са изложени. При така изложеното и при установената липса на материалноправните предпоставки по т. 1, § 23 ДР на ЗМВР, във връзка с чл. 165, ал. 2, предложение второ от ЗМВР, съдът правилно е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да се присъдят. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да бъдат присъдени разноски от бюджета на МВР в полза на адвокат Н. Шопов в размер на 383,47 евро за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение