Определение № 745 от 12.11.2012 г. на ВКС по д. № 600/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. В. срещу въззивното определение на Градски съд С./ГС/ по гр.д. №5997/12 г., с което е прекратено производството по неговата въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима и основателна. В. жалба е върната на касатора с разпореждане на първоинст. съд от 15.07.11 г., поради неотстранени нередовности – невнесена държавна такса. С молба от 9.11.11 г. касаторът е поискал възстановяване на срока за обжалване / и внасяне на таксата/, към което е приложил доказателства, че е внесъл таксата в срок с твърдения, че не е могъл своевременно по уважителни причини да представи вносната бележка за това в съда. Първоинстанционният съд е уважил молбата за възстановяване на срока. В. съд обаче е приел, че това определение не отменя определението за връщане на въззивната жалба, което не е било обжалвано и е влязло в сила. Затова е прекратил въззивното производство. Тези изводи са незаконосъобразни: възстановяването на срока за обжалване на решението възстановява висящността на производството и обжалваемостта на решението; ако съдът е прекратил делото поради неотстранени в срок нередовности на жалбата, възстановяването на срока за обжалване заличава прекратяването и води до възобновяване на делото – р. №453/98 г. на ВКС, петчленен състав. Обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.