Определение № 11866 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2025 г.

Образувано е по жалба на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, гр. Велико Търново против разпореждане №7/19.06.2025 г. по АНП № 8/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без уважение искането му за налагане на глоба на министъра на туризма за неизпълнение на влязло в сила Решение № 562/18.01.2024 г. по адм. дело № 4179/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. Твърди, че са налице всички предпоставки, посочени в закона, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на посоченото длъжностно лице, поради което моли за отмяна на атакувания съдебен акт и налагане на предвидената в закона глоба. По делото е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК от министъра на туризма, в който се обосновава неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Административнонаказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК, препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. Жалбоподателят, подал сигнала за нарушението не е страна в производството по реда на Глава осемнадесета АПК, което се развива между страни – административно-наказващия орган и лицето, извършило нарушение по чл.303 – 304 АПК. В предвидената от закона хипотеза, на обжалване подлежи единствено разпореждането, с което е наложено наказание по реда на чл.306 АПК, като съответно правен интерес от оспорването му би имало единствено лицето, на което е наложено наказание. Лицето, което е отправило искане за налагане на наказанието, не е страна в правоотношението по чл. 304 - чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане (независимо дали с него се налага или не се налага наказание). Това се предопределя от административнонаказателния характер на висящото производство, с който краен акт се решава въпроса по реализиране на този вид отговорност за субекта, който се сочи, че има задължение, но не изпълнява влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл както по ЗАНН, така и тук лицето, което съобщава на съда за твърдяното неизпълнение, не е страна в правоотношението, чрез което се осъществява този вид юридическа отговорност, поради което и няма право да обжалва акта на съда, с който този въпрос се решава окончателно. (В този смисъл виж Определение №5809 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2024 г., Определение № 2643 от 6.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 637/2024 г., Определение № 1049 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 242/2024 г., Определение № 11335 от 8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2022 г. и др., всичките на 5-членни състави на съда). Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване за жалбоподателя, детерминира недопустимост на образуваното пред настоящата съдебна инстанция производство, поради което същото следва да бъде прекратено като недопустимо. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1, във вр. с чл.306 ал.5 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение