Определение № 159 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2025 г.

Производство по чл. 247 ГПК и чл. 250 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 22576/04.12.2025 г. от К. Т. Ц., действащ като едноличен търговец „Д-р К. Ц. – ИППДП“, уточнена с молба с вх. № 23608/18.12.2025 г., за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на определение № 5193/13.11.2025 г. по ч. гр. д. № 4320/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от молителя частна касационна жалба с вх. № 509492 от 24.11.2022 г. срещу определение № 368 от 23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2791/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.. В подадената молба и направеното към нея уточнение е формулирано искане за поправка на допусната в постановеното по делото определение № 5193/13.11.2025 г. очевидна фактическа грешка, изразяваща се, според посоченото от молителя в уточнителна молба с вх. № 23608/18.12.2025 г., в липса на индивидуализация на ответната страна по предявения по делото иск - Община – Петрич. Направено е и искане за допълване на същото определение по реда на чл. 250 ГПК досежно реквизитите на подадената частна касационна жалба – дата и година, мотиви (неизложени) и съществени части от петитума на жалбата, по които няма произнасяне според молителя, които не са конкретизирани. Молбите по чл. 247 ГПК и 250 ГПК са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което са допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни. По направеното искане по чл. 247 ГПК, настоящият състав намира следното: По реда на чл. 247, ал. 1 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, респективно на другите съдебни актове. С оглед на това, изложените от К. Т. Ц. доводи за липса на индивидуализация на ответната страна по предявения иск Община – Петрич, не могат да обосноват основателността на направеното искане, тъй като от тях не следва, че такова несъответствие е налице. Следва също да се посочи, че производството по настоящото дело, образувано по подадената от молителя частна касационна жалба с вх. № 509492/25.11.2022 г. срещу определение № 368 от 23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2791/2022 г. на ВКС, Трето г.о. (с което е потвърдено разпореждане № 1886 от 26.05.2022 г. по ч. гр. д. № 52/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като недопустима частна касационна жалба на Ц. срещу определение № 125 от 20.01.2022 г. по горепосоченото ч. гр. дело., с което е потвърдено определение № 838 от 28.07.2021 г., поправено с определение № 1200 от 17.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 716/2021 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Ц. срещу определение № 9133 от 18.06.2021 г. по гр.д. № 619/2020 г. на Петрички районен съд за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание), се е развило като едностранно по процесуално повдигнат въпрос, в резултат на което не е била конституирана насрещната страна Община – Петрич, същата не е участвала в него и не е било необходимо включването й в мотивите и диспозитива на постановеното определение. От изложеното следва, че не е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 5193/13.11.2025 г.. По направеното искане по чл. 250 ГПК, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Постановеното в настоящото производство определение изчерпва изцяло предмета на частна жалба с вх. № 509492/25.11.2022 г. срещу определение № 368 от 23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2791/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., която е оставена без разглеждане като недопустима. В този контекст, неоснователни са доводите на молителя, че не са посочени реквизитите на частната жалба с дата и година на подаването й и че липсват мотиви, обосноваващи решаващия извод по частната жалба. По настоящото дело е разгледана само една частна жалба на К. Т. Ц., по която е осъществено произнасяне, което не се нуждае от допълване с оглед изведения извод за недопустимост на тази частна жалба. Всъщност наведените от молителя в хипотезата на чл. 250 ГПК оплаквания, касаят правилността на предходни произнасяния на различни съдебни инстанции по делото, спрямо които е проведен и завършен инстанционния съдебен контрол. По изложените съображения, не са налице основания нито за поправяне на очевидна фактическа грешка, нито за допълване на решаващата воля на съда по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК, поради което молбите с тези правни основания следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение