Определение № 1347 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3251/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена (погрешно е посочено, че изхожда от ищцата Ж. Т. Н.) от адвокати Н. Д., Ж. Т. и Г. Р. против определение № 196 от 09.05.2023 г. по гр. д. № 9/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по горното делото решение № 36 от 10.03.2023 г. в частта за разноските над присъдените за първата инстанция разноски от 5 564. 44 лв. като възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. до 8 711.14 лв., както и за разноски във въззивното производство под формата на извършена на същото основание адвокатска услуга в общ размер на 10 712. 73 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

Ответната страна по жалба – ЗК „Лев Инс“ АД с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК взема становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ на ищцата Ж. Т. Н., представлявана от посочените по-горе адвокати са уважени в общ размер от 105 352 лв., представляващи обезщетения на неимуществени и имуществени вреди от деликт. Посочил е, че за процесуално представителство и защита пред първата инстанция възнаграждението на адвокатите, предоставили безплатна правна помощ на ищцата, следва да се определени върху горната сума от 105 352 лв. съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС (редакция към 04.10.2022 г.). При тези данни същото е изчислено на 4 637. 04 лв., а след прибавяне на 20 % ДДС – на 5 564. 44 лв. Прието е, че неправилно е присъдена сумата 4 236 лв. и допълнително следва да се присъди сумата от 1 328. 44 лв. (за разликата до 5 564. 44 лв.) в полза на адв. Г. Р., както изрично е поискано. Развити са доводи, че за процесуалното представителство и защита пред въззивната инстанция адвокатите, предоставили на ищцата безплатна правна помощ, имат право на възнаграждение върху защитаван интерес от 31 860. 93 лв. по собствената въззивна жалба и върху защитаван интерес от 73 491. 07 лв. по неоснователната такава на другата страна. Формиран е извод, че присъденото от съда възнаграждение е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. с начислен ДДС от 20 %, поради което е счетено, че искането за изменение на решението в тази част е неоснователно.

Обжалваното определение е частично неправилно.

Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая с постановеното по делото въззивно решение в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение като краен резултат са уважени предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ с присъждане на сумата от 90 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди и на сумата от 15 352 лв. – обезщетение на имуществени вреди, произтекли от деликт – ПТП, настъпило на 09.10.2020 г. С друга част от своето решение второинстанционният съд е потвърдил решението на първостепенния съд в останалите му обжалвани части – в уважената част на исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди съответно от 60 000 лв. и от 13 491. 07 лв., както и в частта за отхвърляне на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди над присъдените 90 000 лв. до претендираните 190 000 лв. – заявен като частичен иск от иск в общ размер на 300 000 лв. С оглед изхода на спора ответника е осъден да заплати на адв. Г. Р., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 4 236 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата Ж. Н. в първоинстанционното производство, както и сумата от 5 063 лв. с включен ДДС – възнаграждение за процесуално представителство на същата страна във въззивното производство. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е изменил своето решение в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адв. Г. Р. на основание чл. 38, ал. 2 Задв допълнително сумата 1 328. 44 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата Н. пред първата съдебна инстанция.

1. В частта относно произнасянето по молбата по чл. 248 ГПК в частта за присъденото допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за производството пред първата инстанция, обжалваното определение е правилно.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се определя по правилата на Наредбата на Висшия адвокатски съвет с оглед вида, съответно цената на иска и инстанцията на осъществено процесуално представителство. Уважената част от иска, респективно отхвърлената част от иска, са от значение за това дали насрещната страна дължи заплащане и до какъв размер от вече определеното адвокатско възнаграждение. В случая предявените от ищцата искове са уважени в общ размер от 105 352 лв. (90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 15 352 лв. – обезщетение за имуществени вреди). С оглед този размер, дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното производство се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.) в редакцията в сила към договора за правна защита и съдействие (14.03.2022 г.) и е в размер на 3 230 лв. – по исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди (830 лв. + 3% за горницата над 10000 лв.) и 990. 56 лв. – по исковата претенция за обезщетение на имуществени вреди (830 лв. + 3 % за горницата над 10000 лв.). Общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 4 220. 56 лв. (3 230 лв. + 990. 56 лв.), върху което следва да бъде начислен ДДС, доколкото по делото са представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС, или в полза на адв. Г. Р. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 064. 67 лв. Доколкото с обжалваното определение е присъдено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в по - голям от изчисления по - горе размер, а именно – 5 564. 44 лв. (а няма жалба от насрещната страна), то отсъства основание за присъждане на възнаграждение в по – висок размер, поради което в тази й част жалбата не може да се уважи, а атакуваното с нея определение като правилно следва да бъде потвърдено.

2. В частта на произнасяне с оставяне без уважение молбата по чл. 248 ГПК в частта й за разликата над присъдените 5 063 лв. с ДДС до 10 712. 73 лв. с ДДС – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство, определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК е неправилно. Същото в тази му част следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново по същество. Мотивите за този извод се следните.

Относно дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата във въззивното производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (в актуалната й редакция, изм., бр. 88 от 2022 г.) и същото възлиза в размер на 3 198. 87 лв. – върху защитаван интерес от 31 860. 93 лв. по собствената въззивна жалба (2650 лв. + 8% за горницата над 25 000 лв.) и 6529. 28 лв. върху защитаван интерес от 73 491. 07 лв. по насрещната и неоснователна въззивна жалба (2650 лв. + 8% за горницата над 25 000 лв.). Върху така определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, с оглед на което същото възлиза на 3 838. 65 лв. по собствената въззивна жалба и съответно 7 835. 14 лв. за защита по въззивната жалба на насрещната страна. В случая с въззивното решение в полза на адв. Р. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5 063 лв., а молбата по чл. 248 ГПК за изменението му в частта за разноските в нарушение на закона не е уважена със сега обжалваното определение. Затова същото следва да бъде отменено с присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение според изхода на делото във въззивната инстанция. То възлиза на сбора от сумата 2 877. 59 лв. – адвокатско възнаграждение по собствената въззивна жалба и сумата от 7835. 14 лв. – такова възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, или общата сума от 10 712. 73 лв. с ДДС – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в производството пред въззивния съд. След приспадане на присъдените с въззивното решение 5 063 лв. с ДДС, ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Г. Р. допълнително сумата от 5 649. 73 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата във въззивното производство. Като не е присъдил тази сума съставът на второинстанционния съд се е произнесъл в противоречие на закона и актът му по чл. 248 ГПК следва да отменен в горепосочената част (за оставяне без уважение молбата за разликата над присъдените 5 063 лв. с ДДС до 10 712. 73 лв. с ДДС). Вместо това следва да се постанови ново определение в тази част за присъждане на посочената сума.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.