Определение № 273 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15169/11.09.2017 г., подадена от И. П. И. лично и в качеството му на управител на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], против определение № 2418 от 24.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2852/2017 г. по описа Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 5048 от 03.02.2018 г. по ч.гр.д. № 12663/2015 г. по описа на Софийски градски съд. С последното на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК е върната частната му жалба с вх. № 157819 от 06.12.2016 г. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: С обжалваното определение Софийски апелативен съд се е произнесъл в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК / в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./, а именно по основателността на частна жалба против определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поставено от окръжен съд /какъвто статут има Софийски градски съд/, действащ като въззивна инстанция. Пред Върховния касационен съд, ОСГТК по реда на чл. 128, ал. 1 ЗСВ е образувано производство по тълк.д. № 2/2018 г., предмет на което е процесуалноправният въпрос: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. Поставеният въпрос е от значение за допустимостта на настоящото производство, поради което същото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение: