Определение № 9917 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Мегапак Индъстрийс“ ЕООД срещу определение № 1424 от 13.01.2026 г. по адм. дело № 2527/2025 г. на Административен съд – София-град, с което е върната исковата молба на дружеството срещу Агенция „Митници“ и Върховния административен съд (ВАС), прекратено е производството и са присъдени разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдът е променил предмета на спора и не е разгледал твърденията му за нарушение на правото на Европейския съюз, Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Върховен административен съд, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва частната жалба. Ответникът Агенция „Митници“ се позовава на влязлото в сила решение по предходния иск за същите имуществени вреди и оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София - град е приел, че с исковата молба дружеството претендира солидарно от Агенция „Митници“ и ВАС обезщетение за имуществени вреди в общ размер 1 149 793,79 лв., съставено от платено обезщетение по договор в размер 400 000 лв., погасена чрез прихващане неустойка в размер 684 540,50 лв. и начислени лихви за забавени публични задължения в размер 65 253,29 лв., заедно с мораторни лихви. Предявен е и иск за 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди с лихва. След справка за предходното производство първоинстанционният съд е установил, че искът на същото дружество срещу Агенция „Митници“ за посочените имуществени вреди вече е отхвърлен с решение № 1781 от 21.03.2023 г. по адм. дело № 14017/2019 г. на Административен съд – София-град. Решението е оставено в сила с окончателно решение № 9557 от 21.08.2025 г. по адм. дело № 4888/2023 г. на ВАС. Поради съвпадението на страните, основанието и искането съдът е приел, че спорът срещу Агенция „Митници“ не може да бъде разгледан повторно съгласно чл. 299 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Относно претенцията срещу ВАС първоинстанционният съд е счел, че тя е недопустима, тъй като се основава на постановени съдебни решения, които не са обявени за нищожни. С тези мотиви е върнал исковата молба, прекратил е производството. Определението е правилно. Предметът на делото е определен от изложените в исковата молба обстоятелства и заявеното искане. Първоинстанционният съд не го е изменил, като е проверил поотделно допустимостта на претенциите срещу двамата ответници. Разделянето на първоначално съединените производства също не ограничава търсената от ищеца защита. По иска срещу Агенция „Митници“ е налице пречката по чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С влязлото в сила решение № 1781 от 21.03.2023 г. по адм. дело № 14017/2019 г. на Административен съд – София-град, оставено в сила с решение № 9557 от 21.08.2025 г. по адм. дело № 4888/2023 г. на ВАС, е отхвърлен искът на същото дружество срещу същия ответник за обезщетение за имуществени вреди в общ размер 1 149 793,79 лв. Настоящата претенция за тези вреди се основава на същите твърдени факти и включва същите три суми – 400 000 лв., 684 540,50 лв. и 65 253,29 лв. Посочването на допълнителни правни норми и новото изчисляване на лихвите не допускат повторно разглеждане на разрешения между тези страни спор. Силата на пресъдено нещо по предходното дело обаче не се разпростира автоматично върху ВАС, който не е бил ответник по него. Допустимостта на претенцията срещу съда следва да се прецени самостоятелно. Отговорност за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища може да се търси по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ при твърдяно достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. За такъв иск не е необходимо съдебното решение предварително да бъде обявено за нищожно. Поради това мотивът на първата инстанция, който поставя нищожността като условие за иска срещу ВАС, не се споделя от настоящата инстанция. В случая обаче позоваването на чл. 2в ЗОДОВ и на разпоредби от Хартата е съпроводено с оплаквания срещу изводите и резултата от приключилото съдебно производство. Не са посочени конкретна приложима към разгледания от ВАС спор норма на правото на ЕС и действие на съда, с което тя е нарушена. Твърденията за неправилност на влязлото в сила решение, включително когато са формулирани като нарушение на правото на справедлив процес, не очертават сами по себе си самостоятелен иск по чл. 2в ЗОДОВ. Хартата обвързва държавите членки, когато прилагат правото на ЕС, а жалбата не сочи факти, които да установяват такава връзка с предмета на приключилия спор. Ето защо изложеното не обосновава допустимост на предявената срещу ВАС претенция по заявеното основание. Доводът, че ищецът желае да изчерпи вътрешноправните средства за защита преди евентуално сезиране на Европейския съд по правата на човека, не променя условията за допустимост на настоящия иск. Присъдените на двамата ответници разноски следват прекратяването на производството, а частната жалба не съдържа конкретно възражение срещу размера им. При тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството е правилен. Определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение