Определение № 25 от 29.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 4680/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба [фирма], с искане за допълване на решение № 107/ 27.07.2015г. по т.д. № 4680/2013г. по описа на ВКС, I ТО, в частта за разноските, като се присъдят направените от молителя разноски за първоинстанционното производство в размер на 3995 лева и за въззивното производството в размер на 2602 лева. Иска се допускане на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на касационното решение относно присъдените за касационното производство разноски в частта само за присъдените стотинки, които следва да се четат „42” /стотинки/ вместо „24” /стотинки/, с оглед платежното нареждане за платената държавна такса. Ответникът по молбата, [фирма], не взема становище по искането за допускане на очевидна фактическа грешка в частта за присъдените стотинки за касационното производство, но излага съображения относно искането за присъждане на разноските за долните две инстанции като поддържа, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима, съответно неоснователна. Счита, че в случая се иска изменение, а не допълване на решението в частта за разноските, което е недопустимо, поради липсата на представен списък по чл.80 ГПК в производството пред ВКС. На следващо място се твърди неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, с позоваване на липса на сезиране на касационната инстанция от касатора – молител с искане за присъждане на разноски за останалите инстанции. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата за допускане на очевидна фактическа грешка относно размера на разноските е неоснователна, тъй като между действителната / в мотивите на решението/ и формираната воля /в диспозитива на решението/ от съда няма разминаване – и в мотивите и в диспозитива размерът на присъдените стотинки е „24” /стотинки/, което е видно и от наведените от самия молител твърдения. Несъответствието на формираната от съда воля с представените по делото доказателства за плащане на разноските е порок, който може да бъде наведен само посредством молба по чл.248 ГПК за изменение на касационното решение в частта за разноските, с каквото искане съдът не е сезиран /такава молба в конкретния случай би била и недопустима, на основание чл.80 ГПК, поради липса на представен от жалбоподателя – молител списък за направените от него в касационното производство разноски/. Молбата по чл.248 ГПК е процесуално недопустима на основание чл.80 ГПК, тъй като по същество се иска изменение, а не допълване на решението в частта за разноските, без да е представен списък на разноските пред инстанцията, постановила решението. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по направеното пред него искане за разноски. Когато производството е пред ВКС, искането за разноски, доколкото то е функционално обусловено от изхода на спора, може да обхване не само направените пред върховния съд разноски, но и пред по-долните инстанции, като дали съдът ще бъде сезиран с такова искане и какъв е неговия обхват, зависи от волята на страната. В настоящия случай страната поддържа, че ВКС се е произнесъл само за част от искането й за присъждане на разноски /за тези, направени в касационното производство, но не и за разноските, направени в долните инстанции/, поради което искането е за изменение, а не за допълване на решението на ВКС в частта за разноските. Изменение по реда на чл.248 ГПК на акта по чл.81 ГПК е допустимо, на основание чл.80 ГПК, само ако е представен списък на разноските в инстанцията, в която се прави самото искане за присъждане на разноските. В случая, такъв списък не е представен, поради което молбата по чл.248 ГПК за изменение на касационното решение в частта за разноските чрез присъждане на разноски за долните две инстанции е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Евентуалното представяне на списък за разноските пред по-долните инстанции във връзка с искане, направено пред тях за присъждане на разноски, е без значение и не замества списъка по чл.80 ГПК, който следва да се представи пред касационния съд във връзка с отправено към него искане за присъждане на разноските. Същността на списъка за разноски е конкретизация на самото искане за разноските, с което е сезиран съда от съответната инстанция, чрез посочване на вида и размера на разноските, независимо дали тези разноски са направени в тази и/или предходна/и инстанция/и. Аргумент в тази насока е и хипотезата, когато няма искане пред ВКС за присъждане на разноски за долните инстанции. Ако в този случай се приеме, че при преценка за допустимостта на молбата по чл.248 ГПК за изменение на касационно решение в частта за разноските не се изисква да се представи пред касационната инстанция списък на разноските, за които се иска да бъдат присъдени в полза на страна, /или изрично да се препрати към вече представени от нея пред по-долните инстанции списъци по чл.80 ГПК за направените пред тях разноски/ ще се достигне до нелогичен резултат, при който въпреки, че няма искане за присъждане на разноските, същото искане ще се счита конкретизирано през извършени в по-долните инстанции процесуални действия /списъци по чл.80 ГПК/. Това би противоречало и на очертаната същност на списъка по чл.80 ГПК, като процесуално действие, чрез което се конкретизира искането за разноски пред инстанцията, от която се иска присъждането им, независимо дали те са направени пред нея или пред предходна инстанция. С оглед горното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд