Решение № 570 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 603/2009 г.

Решение № 570 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 603/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 406/2006 г. на Районен съд гр. Ч. бряг и внохд. № 439/2008 г. на Окръжен съд гр. П., образувано по искане на осъдения Н. М. Н.. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от защитник е направено оплакване, за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а атакуваните съдебни актове законосъобразни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 3.04.2009 г. постановено по внохд. № 439/2008 г. на Окръжен съд гр. П. е потвърдена присъда по нохд. № 406/2006 г. на Районен съд гр. Ч. бряг. С посочената присъда подсъдимия Н. М. Н. е признат за виновен в това на 30.03.2006 г. в гр. Ч. бряг, при условията на повторност в немаловажен случай, като съизвършител с подсъдимия И, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на св. П вещи на стойност 198 лв., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 НК вр. с чл. 194, ал. 1 НК вр. с чл. 28, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 55, ал. 1т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи ефективно. С отделен диспозитив, възпроизвеждащ почти изцяло фактическото обвинение, подсъдимия е оправдан за част от вещите на обща стойност 20 лв., предмет на първоначалното обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден протест, от съдържанието на който е видно, че прокурора присъствал на обявяването на присъдата е възприел изцяло оправдателна присъда за под. Николов. Същото е и становището на защитата на подсъдимия отразено в писмено възражение срещу протеста. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Н.: Основното оплакване е за това, че в съдебно заседание на 19.11.2007 г. е обявена присъда по нохд. № 406/2006 г. по описа на Районен съд гр. Ч. бряг, с която подсъдимия Н. М. Н. бил признат за не виновен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл. 195, ал. 1т. 7 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Срещу така постановената присъда бил подаден съответен протест, който не бил подържан от представителят на Окръжна прокуратура гр. П. и с решение от 3.04.2009 г. присъдата била потвърдена. При направена справка на 12.05.2009 г. в Районен съд гр. Ч. бряг, бащата на осъдения разбрал, че е в сила осъдителна присъда за същото престъпление и наказанието е лишаване от свобода за срок от осем месеца. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване на производството по нохд. № 406/2006 г. на Районен съд гр. Ч. бряг е направено от лице, което има право на това и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, т. е. е допустимо. Разгледано по същество, същото е и основателно. Постановената присъда е в грубо нарушение на чл. 305 НПК и особено в нарушение на ал. 4 на същия текст, по силата на която разпоредба, в диспозитива на присъда се излага решението на съда по въпросите посочени в чл. 301 НПК. В приложената по делото присъда освен диспозитива, в който подсъдимия е признат за виновен в това, че на 30.03.2006 г. в гр. Ч. бряг, при условията на повторност в немаловажен случай, като съизвършител чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на св. П вещи на стойност 198 лв., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и т. н., съществува и друг диспозитив, а именно: - признава подсъдимия за невиновен по същото време и на същото място, при условията на повторност в немаловажен случай, като съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел от владението на св. П с намерение противозаконно да ги присвои вещи и т. н. Така постановената присъда съдържа диспозитив, с който подсъдимия е признат за виновен и диспозитив, с който е оправдан по фактическото обвинение и очевидно при четенето й в зала е довела до неразбиране не само подсъдимия и защитата му, но и у обвинението, което ясно личи от съдържанието на подадения протест. Съществено е нарушена и разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, като по отношение на под. Н. липсват съображения, кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Не са изложени и правни съображения, защо съда приема, че извършеното от подсъдимия е немаловажен случай по смисъла на т. 7 на ал. 1 на чл. 195 НК, като се вземе предвид че стойността на отнетата скоростна кутия е 150 лв., липсват съображения и по чл. 93, т. 9 НК. Всички изброени по горе съществени процесуални нарушения, не само че не са отстранени от въззивния Съд, който е бил редовно сезиран, а са допуснати и нови. Решението е постановено в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК без да се посочат основанията, поради които съда не е приел доводите изложени в протеста, без да се извърши проверката по чл. 314 НПК, при която посочените по горе пороци биха били констатирани. Вън от вниманието на въззивния съд са останали оправдателните диспозитиви по фактическото обвинение и за двамата подсъдимия. Без коментар са съображенията за правилна преценка на първоинстанционния съд относно наказанието, за което били съобразени смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и при превес на смекчаващите вината обстоятелства било определено наказанието, което е при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, а искането за възобновяване основателно. Постановените съдебни актове следва да бъдат отменени и по отношение на осъдения И. Т. Ц., предвид обвинението за извършено престъпление във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение