Определение № 6413 от 27.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2024 г.
ВАСПърво отделение27.05.2024 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3552 от 04.04.2024 г., постановено по адм. д. № 10584 по описа на Административен съд София – град за 2022 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Евро Къмпани 09“ ЕООД, с ЕИК 201480694, представлявано от управителя Р. О., срещу Определение № 3552 от 04.04.2024 г., постановено по адм. д. № 10584 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното определение е върната касационната жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 239 от 09.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10584 по описа на АССГ за 2022 г. С него е отхвърлено оспорването на „Евро Къмпани 09“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221121001225-091-001 от 27.06.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) – София, потвърден с Решение № 1535 от 26.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д «ОДОП») – София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м. 07.2020 г. общо в размер на 571740,24 лв. главница и лихви за забава в общ размер на 226397,12 лв. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че дружеството не е получило надлежно уведомление за дължимата държавна такса, както и че жалбата следвало да се приподпише от адвокат. По изложените съображения иска отмяната на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването – насочена е срещу акт, който прегражда развитието на производството по предявената касационна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е върнал касационната жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 239 от 09.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10584 по описа на АССГ за 2022 г., на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил, че подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба е била оставена без движение с разпореждане от 12.02.2024 г. С него на „Евро Къмпани 09“ ЕООД били дадени указания в седемдневен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката на Върховния административен съд държавна такса в размер на 1700,00 лв. и касационната жалба да бъде приподписана от адвокат съгласно чл. 212а, ал. 2 АПК. С това разпореждане съдът изрично е предупредил дружеството – касационен жалбоподател, че при неизпълнение на разпореждането, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. Като взел предвид, че съобщението за посоченото разпореждане е връчено на „Евро Къмпани 09“ ЕООД на 07.03.2024 г. на адреса, на който е връчено решението по делото и посочен като адрес за кореспонденция, но нито в седемдневния срок за изпълнение на разпореждането от 12.02.2024 г., нито към момента на постановяване на обжалваното определение, констатираните нередовности не били отстранени, съдът върнал касационната жалба в изпълнение на правомощията си по чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка за наличие на основание по чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, поради което в съответствие със закона, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във вр. с чл. 213, т. 3 и чл. 212, ал. 2 и чл. 227а, ал. 1 АПК, е върнал предявената срещу Решение № 239 от 09.01.2024 г. касационна жалба на подалото я дружество. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд обосновано на доказателствата по делото е съобразил, че коректно дадените от него с разпореждането от 12.02.2024 г. указания до настоящия частен жалбоподател не са изпълнени както в дадения седемдневен срок, изтекъл на 14.03.2024 г., така и към момента на постановяване на обжалваното определение – 04.04.2024 г. Неоснователно се поддържа в частната жалба твърдение, че дружеството не е било надлежно уведомено за разпореждането от 12.02.2024 г. Още при предявяване на първоинстанционната жалба е заявен като негов адрес за кореспонденция по делото такъв в гр. София, [жк], [улица], [адрес], на който са връчвани всички съобщения и книжа по делото, респективно получавани. На същия адрес е било връчено постановеното съдебно решение, съобщението за разпореждането от 12.02.2024 г., неизпълнение на което е станало причина за постановяване на обжалваното определение и обжалваното определение, срещу което в срок е била подадена частната жалба. Конкретни оплаквания, извън общо заявеното недоволство в частната жалба срещу уведомлението за обжалвания съдебен акт не се релевират. Не е основание за разколебаване на направения по-горе извод фактът дали съобщението до дружеството относно дадените указания, останали неизпълнени, е получено от същото лице, което е получавало всички останали призовки и съобщения до него на изрично посочения по делото адрес за кореспонденция. Това е адресът последователно посочван от частния жалбоподател в хода на цялото съдебно производство пред АССГ - както в първоинстанционната жалба, така и във всички подавани по делото молби, а и в частната жалба. Отричането на надлежно осъщественото уведомяване на дружеството за разпореждането от 12.02.2024 г. на същия адрес, посочен и с частната жалба е проява на злоупотреба с право. Видно е от разпореждането от 12.02.2024 г., че първоинстанционният съд съвсем коректно е предупредил настоящия частен жалбоподател за последиците при неизпълнение на указанията в дадения от него срок – връщане на предявената касационна жалба. В допълнение, нито се твърди от частния жалбоподател, нито се установява, държавната такса да е внесена към настоящия момент, а касационната жалба да е приподписана, макар и със закъснение от дадения срок. Следователно, като е върнал предявената касационна жалба, чиито недостатъци не са били отстранени в дадения от първоинстанционния съд срок, изтекъл на 14.03.2024 г., а и към момента на постановяване на обжалваното определение, съставът на АССГ е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Не са налице релевираните в частната жалба пороци за неговата отмяна. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 212, ал. 2 АПК
- чл. 213, ал. 1 АПК
- чл. 227, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 212, ал. 2
- чл. 213, ал. 1
- чл. 213, ал. 7
- чл. 213, т. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229