Определение № 289 от 23.09.2014 г. на ВКС по д. № 3698/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 172/ 18.03.2014 г. по гр. д. № 72/ 2014 г, с което Пловдивски апелативен съд потвърждава решение № 394/ 25.10.2013 г. по гр. д. № 1168/ 2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора и признава за установено по отношение на [община], че на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм) и правоприемство от [фирма] [фирма] е собственик на магазин със застроена площ от 89. 04 кв. м, разположен между вход „В” и вход „Г” на партерен етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Недоволна от решението е [община]. Д. до инстанционен контрол обосновава със становището, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. Кои са елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП? и 2. С какви доказателствени средства е установимо включването на имота в капитала на новообразуваното търговско дружество? К. поддържат, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата, включително и в решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че въпросите обуславят въззивното решение. Материалноправният (първият) е в предмета на тълкувателно дело № 4 от 2014 г. ОСГК на ВКС, образувано по предложение на председателя на ВКС. Възприето е основанието по чл. 124, ал. 1, пр. 1 ЗСВ - противоречива практика. Тълкувателното дело е висящо. Това означава, че по настоящото производство е осъществена привременната пречка на чл. 292 ГПК, но повторното сезиране на ОСГК на ВКС би било безпредметно. При тези мотиви, съдът