Определение № 5992 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2026 г.

Производството е по реда на с чл. 229, ал. 1 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. В. от гр. Самоков област София, подадена чрез адв. Е. Атанасова от Адвокатска колегия – София, против определение № 428 от 03.04.2026 год. постановено по адм. дело № 1114/2025 год. по описа на Административен съд – София – област, с което на основание чл. 154, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 65, ал. 4 от АПК е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за спиране изпълнението на Заповед №ОСК 25 – РД-48-4 от 23.09.2025 год. на кмета на община Самоков. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът необосновано е отказал уважаване на искането за спиране изпълнението на административния акт, предмет на първоинстанционното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго с което да бъде допуснато спиране на Заповед №ОСК 25 – РД-48-4 от 23.09.2025 год. на кмета на община Самоков. Ответната страна – кмета на община Самоков, редовно уведомен. В срока по чл. 232 от АПК не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна па следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че в оспорената заповед за изземане на поземлен имот - общинска собственост, на основание чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост е допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Счетено е за неоснователно искането за спиране изпълненението на посочения по-горе административен акт. Определението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. За да се спре допуснатото с разпореждане на административния орган или по силата на закона, какъвто е настоящия случай, предварително изпълнение на индивидуалния административен акт, страната, отправила искане за това следва да се мотивира с наличие на значителна или трудно поправима вреда, произтичаща от изпълнението, която като аргумент да обори презюмираните от закона особено важни обществени интереси, защитими от предварителното изпълнение. В този смисъл приложими за спиране на предварителното изпълнение на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт са приложими материалноправните разпоредби на чл. 166, ал. 2 АПК и чл. 60, ал. 1 от АПК. Както правилно е приел съдът, изхождайки от соченото от жалбоподателя обстоятелство за наличие на висящ гражданскоправен спор за собственост върху имота не обуславя основанията за спиране изпълнението на оспорената заповед на основание чл. 154а, ал.1, т. 4 от АПК, която е приложима в случай на направено искане за спиране на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,