Определение № 1401 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 943/2011 г.

По настоящето дело ,с определение №1006 от 15.10.2010г по гр.д. № 619/2010г ІІІ г.о на ВКС е допусната до разглеждане по същество касационна жалба на Д. Д. С. от [населено място] с пълномощник адв. П.К., срещу решение от 18.01.2010г по гр.дело № 730/2009г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение №152 от 10.12.2008г по гр. д. № 28/2008г на Софийски градски съд и е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди срещу виновен водач на МПС, за присъдения размер над сумата 35 000 лева, поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото при пътно-транспортно произшествие дете. С определение по протокол № 79 от 10.02.2011г по гр.д. №№ 619/2010г ІІІ г.о на ВКС е констатирано основание за прекратяване на производството и връщането му на Софийски апелативен съд с указания за процесуални действия, свързани с правото на насрещна жалба на ответницата по иска Ж. И. Б.. От същата е постъпила насрещна жалба, чрез адв. И. Й. и настоящето производството е по чл. 288 от ГПК. В приложеното към насрещната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се посочва противоречие с указанията в ППВС № 7/1977г, т.11 по процесуалния въпрос за разгледан евентуално предявен иск срещу ответницата, касатор по насрещната жалба ,без да е бил отхвърлен иска срещу предпочитания ответник - Гаранционен фонд, в който случай постановеното въззивно решение е недопустимо, недопустимо е и първоинстанционното решение. Това е и единственото оплакване в насрещната жалба.. Отговор в оспорване допустимостта на насрещната жалба до разглеждане е депозирал застрахователят на виновния водач „Д.”Общо застраховане АД ,трето лице помагач .Изтъква се ,че насрещният жалбоподател не е посочил коя част от решението обжалва ,защото обжалва липсваща част на това решение ,което е недопустимо. Отговор е постъпил и от жалбоподателката Д. С.. Има влязло в сила първоинстанционно решение,произнесено по отношение на ответника Гаранционен фонд. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че насрещната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от страна в производството и процесуалните условия, свързани с упражняване правото на жалба ,са налице, щом се твърди недопустимост на въззивното решение. Същата не следва да се допуска до касационно разглеждане, по две съображения. Поставеният процесуален въпрос няма връзка с решаващата дейност на въззивния съд, в случая произнасяне по предмета на производството във въззивна инстанция срещу решение само в обжалваната негова част, при предпоставки, които не се обемат от процесуалните указанията по т. 11 от ППВС № 7/1977г, а от указанията т.13 и сл. на ТР №1/2000г по д.№1/2000 на ОСГК на ВКС. Това е така, доколкото въззивния съд е приел за влязло в сила (като необжалвано) първоинстанционното решение в частта срещу ответника Гаранционен фонд ,т.е съобразно постъпилите въззивни жалби е приел ограничен предмет на въззивното производство. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, допускане до касационно обжалване може да обоснове само правен въпрос ,свързан с решаващата воля на съда по обжалваното решение. На следващо място, Върховен касационен съд не възприема като самостоятелен аргумент за допускане на касационно обжалване по насрещна касационна жалба въпросът за допустимостта на въззивното решение, тъй като се касае за обстоятелство, което Върховен касационен съд ще е длъжен да провери и служебно .За това е достатъчно да има една допусната до разглеждане по същество касационна жалба, което условие в случая е налице.Ето защо няма да е обосновано насрещна касационна жалба, съдържаща единствено оплакване за недопустимост и поставен с нея въпрос, свеждащ се до правна формулировка на същото оплакване, да бъде допусната до разглеждане единствено по съображения за сезиране с този служебен въпрос. Предвид изложеното ВКС, ІІІг.о.