Определение № 10081 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2022 г.

Производството е по е по реда на чл.176,ал.1 с чл. 228 от АПК. Постъпила е молба от С. И. в качеството й на директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт М. Димова, с която моли да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 5436 от 23.05.2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 10406/ 2022г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че в мотивите на решението недвусмислено е посочено, че при изхода на спора ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на Община Варна разноски по делото в размер на 1 070лв., от които 70лв. държавна такса, а останалите 1 000лв. юрисконсултско възнаграждение, но сумата не е присъдена с диспозитива на съдебния акт. Според молителя в случая е налице допусната явна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и нейното писмено изразяване в писмения текст на решението, като се цитира и съответна съдебна практика. Моли Върховния административен съд да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 5436 от 23.05.2023г., постановено по адм. д. № 10406/ 2022г., чрез отразяване на формираната от съда воля в частта за дължимите разноски в диспозитива на решението. Ответникът по молбата Д. П. П. от гр.Варна чрез своя процесуален представител адвокат А. Петрова взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: От данните по делото е видно, че с решение № 5436 от 23.05.2023г., постановено по адм. д. № 10406/ 2022г., Върховния административен съд, първо отделение, е обезсилил № 1097 от 04.08.2022г. на Административен съд –Варна, петнадесети състав, постановено по адм. дело № 455 по описа за 2022г., прекратил е производството по адм.д. № 10406/22г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, и е изпратил делото като преписка на кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата Д. П. П. срещу обективирания срещу отказ в писмо без номер и дата на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в Община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 5305012908/02.04.2021г. В мотивите на съдебното решение е посочено, че при този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на Община Варна, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция „Местни данъци“, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 070лв., от които 70лв. заплатена държавна такса и 1000лв.юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.8,ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В диспозитива на съдебния акт липсва осъдителна част за разноски. Според молителя, разминаването между мотивите и диспозитива на съдебния акт съставлява очевидна очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.175 АПК. Съгласно тази норма, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности; решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение; след влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка, каквито доводи са развити в молбата, а пред непълно съдебно решение, поради което е приложима разпоредбата на чл.176 АПК, респективно чл.248,ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Според нея, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.; съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок; искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора; съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. Съгласно съдебната практика и правната теория, явна или очевидна фактическа грешка е налице, когото има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Пак според тях, непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, каквото е и искането за присъждане на разноски. В случая очевидна фактическа грешка би било разминаването между присъдената с решението сума за разноски и сумата, посочена за присъждане в мотивите на решението. В посоченото решение на ВАС, в диспозитива на съдебния акт липсва осъдителна част за разноски, за които иначе в мотивите е посочено, че се дължат от ответната страна, поради което е налице хипотеза на непълно решение. Отстраняването на допуснатия порок е свързано с подаване на искане за допълване на решението в определен /едномесечен/ срок, който в случая е пропуснат, поради което молбата се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Видно от данните по делото, решението на касационната инстанция е постановено на 23.05.2023г., а молбата за отстраняването на порока му в частта за разноските е подадена на 01.08.2025г. В случая молбата не е подадена и в срока по чл.248,ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК за допълване или изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Като просрочена, молбата на директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Водим от горното и на осн. чл.176,ал.1 във вр. с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,