Определение № 7933 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2026 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Благоевград, представлявана от кмета на общината, срещу определение № 849/09.03.2026 г., постановено по адм. д. 2358/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград ( АС Благоевград), с което е оставено без уважение искането на кмета на община Благоевград за изменение на Определение № 198/20.01.2026г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на оплакванията и искането са изложени в частната жалба. Ответникът – А. Н. Д., чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение е оставено без уважение искането на кмета на Община Благоевград, подадено чрез пълномощник, за изменение на Определение № 198/20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2358/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта му за разноските, с която част община Благоевград е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Калибацев и Желев“ сумата от 1 014.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, безплатна правна защита и съдействие на А. Н. Д. – жалбоподател по делото и възнаграждение по чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. За да постанови обжалваното определение Административен съд Благоевград е приел, че след като с Определение № 198/20.01.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. Н. Д. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград по заявление на А. Д. за предоставяне на достъп до обществена информация, регистрирано с вх. № Д-0801-29/07.11.2025 г. и е прекратил производството по делото, разноски с дължат на жалбоподателя, а размерът им не е прекомерен. Съдът е изложил мотиви, че е бил налице формиран мълчалив отказ на Кмета на Община Благоевград да предостави достъп до обществена информация по заявление, регистрирано с вх. № Д-0801-29/07.11.2025 г., доколкото решението за предоставяне на обществената информация, макар и издадено в 14-дневния срок – на 21.11.2025г., е връчено на оспорващия на 08.12.2025 г. - след депозиране на жалбата против мълчалив отказ в съда на 26.11.2025г., поради което макар при сезиране на съда за оспорващия да е бил налице правен интерес от оспорване на мълчалив отказ е налице хипотезата на т.нар. „отпаднал правен интерес“. При тази фактология извел извод, че повод за образуване на делото е дал административният орган и затова следва да понесе отговорността за сторените от жалбоподателя разноски, включително и да заплати възнаграждението на адвоката, представлявал жалбоподателя в производството. АС Благоевград обосновал и че размера на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК направените разноски от жалбоподателя - държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, който е отменен от съда. Жалбоподателят има право на посочените разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт - чл. 143, ал. 2 АПК. В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези. Производството по делото е прекратено, поради оставяне на жалбата без разглеждане поради липса на правен интерес – чл.159 т.4 от АПК. Към датата на подаване на жалбата до АС Благоевград - 26.11.2025г. не е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявлението на А. Н. Д. за предоставяне на достъп до обществена информация, регистрирано с вх. № Д-0801-29/07.11.2025 г., тъй като на 21.11.2025 г. е постановено изрично решение за предоставяне на пълен достъп до исканата от него обществена информация. Обстоятелството, че връчването на съобщението за това решение е осъществено след подаване на жалбата не променя този извод, защото то не е елемент от фактическия състав по издаване на административния акт, а по неговото съобщаване. Към датата на подаване на жалбата е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК – за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, като съдът е прекратил производство на това правно основание, макар и приемайки наличието на отпаднал правен интерес, с оглед съобщаването на решението за предоставяне на достъп до обществена информация на 08.12.2025г. Съгласно чл.28 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация ( ЗДОИ) заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Според чл.28 ал.2 от ЗДОИ в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В производството е установено, че в законовия четиринадесетдневен срок от подаване на заявлението е постановен изричен акт, с която е удовлетворено изцяло заявлението за достъп до обществена информация, поради което не е възникнал мълчалив отказ и съответно право на жалба. Постановяването на решение от компетентния орган по заявлението е осъществено преди образуване на съдебното производство, поради което не може да се приеме, че с поведението си ответната страна е станала причина за образуването му. Определеният в чл.28 ал.1 от ЗДОИ срок е срок за произнасяне и не включва уведомяването за постановения в същия срок акт. В ЗДОИ не е предвидено изключение от възприетия от законодателя подход относно сроковете за произнасяне и уведомяване в административните производства. Споделят се доводите в частната жалба относно нормата на чл.152 от АПК. Съобразяването с разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от АПК би предотвратило настоящия казус, независимо, че не изключва възможността на жалбоподателя да упражни правото на оспорване по различни начини като гаранция, че то няма да бъде застрашено от недобросъвестно поведение на другата страна, но от друга страна тази възможност за жалбоподателя да подаде жалбата си и директно до съд не следва да утежнява положението на ответника. В случая, след като е подал жалбата директно до съответния съд, оспорващия е пропуснал възможността да разбере, че има постановен акт в негова полза. Поради това - въпреки предоставения му пълен достъп до исканата обществена информация, А. Д. е направил разноски за оспорване на несъществуващ акт, възползвайки се от дадената му възможност да изпрати жалбата си директно до съд, вместо по реда на чл. 152 от АПК, в който случай би получил информация, въз основа на която да направи извод, че за него липсва правен интерес от иницииране на съдебен спор. В допълнение, към момента на подаване на жалбата до съда, А. Д. не е имал упълномощен адвокат, доколкото адвокатското пълномощно е подписано на 03.12.2025г. и представено в съда на 05.12.2025г. Определението на АС Благоевград, с което е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството по делото на основание чл.159 т.4 от АПК не е обжалвано в тази му част и е влязло в сила. В хипотезата на оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 АПК не могат да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, намира че като е уважено искането на А. Д. и неговия процесуален представител за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, при оставяне на жалбата без разглеждане, поради липса на правен интерес, в която хипотеза разноски не се дължат, АС Благоевград е допуснал нарушение на материалния закон, основание за отмяна на обжалваното определение в тази му част. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение