Определение № 2188 от 07.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 770/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. П. Кантарев срещу разпореждане № 260098 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 387/2019 г. по описа на Районен съд –Велинград, с което е върната подадената от него молба по чл. 303 ГПК, вр. чл. 304 ГПК с вх. № 260182/10.04.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Твърди, че съдът неправилно е приложил последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като призовкарят неправилно е констатирал, че не живее в жилищната кооперация на [улица]. Счита, че не са били налице предпоставките за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на разпореждането, с което са му дадени указания за отстраняване на нередовностите в подадената от него молба за отмяна. Излага съображения, че не е изпълнена процедурата за връчване по чл.47 ГПК. С частната жалба е направено искане да бъдат допуснати като свидетели В. Д. Г. – призовкар в Служба за връчване на призовки и съдебни книжа при СГС, както и при режим на довеждане да бъде допуснат един свидетел, живущ на процесния адрес – [населено място], [улица].и, без да е уточнено за установяването на кои конкретни факти се сочат тези свидетели, предвид на което и на жалбоподателя следва да се даде възможност да посочи обстоятелствата, за чието установяване иска допускане на свидетели. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение