Определение по допустимост от 01.08.1995 г. на КС по к. д. № 22/1995 г.

Делото е образувано по искане на президента на Република България. Иска се обявяване на противоконституционност на чл. 4 и чл. 62, ал. 1 от Закона за местните избори (ЗМИ), обнародван в ДВ, бр. 66 от 25 юли 1995 г. Твърди се, че посочените разпоредби на закона противоречат на чл. 65, ал. 1, чл. 93, ал. 2, чл. 110, чл. 39, чл. 40 и 41 от Конституцията на Република България, а чл. 62, ал. 1 ЗМИ и на Международния пакт за гражданските и политическите права - чл. 19 и Европейската конвенция за зашита на правата на човека и основните свободи - чл. 10. Искането е допустимо, тъй като е от компетентността на КС и е направено от правен субект, който може да го сезира на основание чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С оглед предмета на делото и на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, главният прокурор и Централната избирателна комисия (ЦИК). Конституционният съд констатира, че атакуваните текстове от Закона за местните избори по това дело съвпадат с атакуваните текстове от група депутати по к. д. № 21/95 г., т. е. двете дела имат един и същ предмет. Би следвало настоящето дело да бъде прекратено и присъединено към к. д. № 21/95 г. По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 ЗКС, Конституционният съд