Решение № 3806 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Мирково, чрез адв. Стамов като процесуален представител, срещу решение № 1081/12.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1025/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отменена негова заповед № РД – 209/23.07.2024 г., издадена по повод молба – заявление с вх. № РД – 94Б-22-3/28.07.2023 г. на Б. Г. К., обективираща отказ да се издаде индивидуален административен акт по чл. 193, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Счита за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед не са изложени достатъчно фактически основания, относими към разпоредбата на чл. 193 ЗУТ и за допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като в административния акт е посочено наличието на други технически решения за отводняване на имота на заявителя, обосноваващо постановения отказ. Прави искане решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Б. Г. К., лично и чрез пълномощника си адв. Костадинов, в съдебно заседание, в писмен отговор и защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът – Н. Т. Б. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстганционното производство е заповед № РД – 209/23.07.2024 г. на кмета на Община Мирково, с която е отказано издаването на заповед, с която да бъде учредено на Б. Г. К. право да изгради отклонение от общата мрежа за техническа инфраструктура в чуждия съседен имот с [идентификатор], [УПИ] по плана на [населено място], с посочен административен адрес. С обжалваното решение отказът е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото до него заявление. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган - кмета на община Мирково, който разполага с правомощието по чл. 193, ал. 3 ЗУТ и в необходимата писмена форма. Излага съображения, че в административния акт не са изложени достатъчно фактически основания, относими към разпоредбата на чл. 193 ЗУТ. Посочва, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не изследва изобщо възможността за други технически решения и ако има такива, дали те са явно икономически нецелесъобразни, а само декларативно пресъздава текста на закона, без този извод да намира доказателствена опора. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза приема, че от вещото лице са изследвани три технически възможности за отводняване на ПИ с [идентификатор], представляващ [УПИ], собственост на заявителя в административното производство, съответно посочената в мотивите на оспорената заповед такава не е най-целесъобразната. Според съда липсата на фактически и правни основания освен формата засяга негативно и административната процедура по постановяване на акта, като прави невъзможно извършването на адекватна преценка за неговата материална законосъобразност и съответствието му с целта на закона. Обосновава извод, че допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма са толкова съществени, че правят безпредметно обсъждането на съответствието на акта с материалния закон, защото е недопустимо съдът да замества мотивите на кмета на Община Мирково или да излага мотиви вместо него. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената в първоинстанционното производство заповед е отказано издаването на индивидуален административен акт по чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че същата е постановена от компетентен административен орган и в необходимата писмена форма. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗУТ предвижда, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. По делото не е спорно, че страните не са постигнали съгласие и не е налице писмен договор с нотариална заверка на подписите за учредяването, като настоящият ответник Н. Б., собственик на съседния имот с [идентификатор], [УПИ] изрично се противопоставя на направеното искане. Съгласно чл. 193 ал. 3 ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Тази норма вменява в задължение на компетентния административен орган да изследва наличието на друго/и техническо/ки решение/я и да обоснове кое от тях е явно икономически нецелесъобразно. В настоящия случай това не е сторено от касатора с оспорения отказ. В нарушение на цитирания текст техническата (не)целесъобразност на направеното искане не е обсъдена от органа. Изразеното несъгласие от страна на собственика на съседния чужд имот е едно от условията за издаване на заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, но не представлява изпълнение на втората кумулативна предпоставка, предвидена в нормата - друго техническо решение, което е явно нецелесъобразно. Видно от мотивната част на оспорената заповед в нея единствено е посочено наличието и на друго възможно техническо решение, а именно за изграждане на водоплътна изгребна яма в имота на заявителя и настоящ ответник Б. К., без да се обсъди обстоятелството, че водопроводното отклонение през чуждия имот е налично и се експлоатира от дълго време, преди да се прекъсне от Б.. Факти и обстоятелства, обосноваващи постановения отказ не могат да се извлекат и от доказателствата по административната преписка за водената между страните кореспонденция, като в заповедта е взета предвид само и единствено втората възможност без да са изложени съображения относно направеното предложение за прокарване на водопроводно отклонение през съседния чужд имот с цел заустване на битовите отпадни води от имота на заявителя в съществуващ уличен канал по ул. "Поп Недельо" поради денивелацията на терена. В тази връзка правилно съдът приема, че липсата на фактически основания и необсъждането на икономическата целесъобразност на направеното искане и другите две възможности за отводняване на имота на искателя, констатирани в заключението на вещото лице, съставлява нарушение на изискванията на форма на акта, препятстващо проверката за неговата материална законосъобразност. Недопустимо е със съдебното решение да се допълват мотивите на административния орган. Възможността за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти е предвидена в специалния ЗУТ, поради което неправилно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ с оглед изричното несъгласие на собственика на съседния имот. Липсата на изложени съображения за това защо предложеното от заявителя техническо решение би се явило икономически нецелесъобразно, както и допуснатото нарушение на чл. 35 АПК, задължаващ компетентния орган преди издаване на заповедта да обсъди всички факти и обстоятелства, които имат значение за случая, обуславят извод за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, както правилно приема съдът. Правилно при условията на чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната за ново произнасяне по подаденото заявление на административния орган, който след обсъждане на доказателствата, вкл. представения инвестиционен проект, следва да прецени наличието на предпоставките по чл. 193, ал. 3 ЗУТ и изложи мотиви в подкрепа на направения извод. Поради това и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника в настоящото производство Б. Г. К. се дължат направените за тази инстанция разноски. От процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Костадинов е прекомерно. Същото следва да бъде намалено до 766,94 евро (равностойност на 1500 лева), т. е. до размер в близост до минималния, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която сума Община Мирково следва да бъде осъдена да заплати на ответника Б. Г. К.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,